Ще се позова на класиката – голям човек е дакелът!
И друг път съм си мислил, че трудното на това, да се пише литература за деца, е че възрастните забравят как разсъждават децата и пишат от своята си гледна точка, която на тях може и да им изглежда детска, ама за самите деца е смотана. И номерът е, според мен, човек да не се е променил с възрастта и някаква част от съзнанието му още да работи по оня, детския начин. Тогава той ще може да я впрегне и да прекарва през нея всичко, което иска да разкаже на детската аудитория, та наистина да звучи детско. Като един вид превод на друг език.
(Джери напуска столицата.)
Писмо първо: Сбогом навеки!
3 април 1993, София
Бате, мили бате, ще се видим ли пак някога? Сбогом навеки!
Помни своя верен до гроб приятел
Джери
…
Писмо седемнадесето
18 юли
Мили бате, забелязваш ли – откакто съм тук, все ми се случва нещо интересно. Пък като тръгвахме от София, всички ни се чудеха: “Какво ще правите в това загубено село!” Хич даже не е загубено. Тук е място за приключения!
Така. Това беше засилката. Сега ако не се откажете и скочите през оградата на собствените си предразсъдъци, ще се бухнете в един обрасъл селски двор във Воденичане. Там ще чакат баба ви Станка и Джери.
3 коментара:
mnogo interesna kniga kupih si q i veche za 3 pat q cheta !!A nqkoi znae otkade da izteglq filmcheto ili da go gl onlain molq vi kajete!!
Много ми е драго, че и някой друг я харесва.:) За съжаление обаче нямам никаква представа откъде може да се намерят филмчетата.
Ехх жалко но няма нищо все някога пак ще го дават !!
Публикуване на коментар