Разказ е, приятен киберпънк, под СС и автор му е Григор Гачев. Други неща от неговите почти не съм чел, ама тоя си струваше всеки видян пиксел, честно. Той казва, че имало чужди влияния и не знам си какви други несполуки, ама вие не обръщайте внимание - само скромничи. Разказът е бетон - марка Б20 с няколко тона армировка от дебели здрави фи-та! Някак много леко те увлича и през цялото време те кара да си мислиш (вярваш), че историята ти е толкова близка, все едно ти говори за някой общ познат. Хем мирише на Гибсън, хем стивънкинговски нюх докарва. Наноелементите, бунището и сърфирането на героя много ми допаднаха. Чувствах се все едно съм го сънувал вече това. Ама сън от ония, които идват след много дни с много часове в тях сърфиране из данни, потапяне в светове, за които допреди минути не си подозирал, че съществуват, а в края на седмицата вече си вътрешен човек. Съчетано с Thievery Corporation и Kyoto Jazz Massive, ядене на засищаща храна без нито един витамин или минерал, опакована с полиетилен, никаква физическа активност и накрая едно киберпънк-романче, за да се включи машината за щастие. За целта трябва човек предварително да си е изключил защитите на съмнението и бариерите на предразсъдъците и да приема всичко, което му се поднася директно и без уговорки. Винаги да е на ръба на познаването, да те засипва куп информация, която нищо не ти говори, а малкото което схващаш само отваря хиляди линкове в мозъка ти и те пришпорва да провериш какво има зад всичките. Нов свят ли? Нямащ нищо общо с настоящия? Кажи ми само граничните условия и аз започвам да оцелявам в него.
Пардон, бая се отплеснах...
С три думи - много хубав разказ. Прогнозирам, че ще спечели някоя награда из българските sci-fi конкурси, стига да се накани да участва.
6 коментара:
Яяяя, ма то и текстът му е като на Гибсън - 1 изречение абзац ;-)
като зипнат е тоя разказ! натъпкан с информация и прелива. много интересно! :-)
Ot kude gi namirash tez talanti:))
Pozdravlenie za neshtotursacheskata strast:-)
Мерси за поздравите, аnonymous! Изобщо не е трудно, сигурно знаеш, че блогърите са навързани като свински чирва...:)
Гложди ме подозрението, че ако си напиша мнението за този разказ, пак ще се карам с Григор...
Обаче. Понеже говорите за Гибсън. У Гибсън няма толкова човечност, колкото при Гачев. Изобщо във фантастиката рядко има толкова човечност. Уникалното при Григор е, че успява да вкара толкова много хуманизъм в текстовете си, толкова много, че чак си вреди понякога, ама не го знае. И това важи за всичките му разкази.
Виж сега, Ане, аз бях и съм убеден, че фантастиката като цяло е много човечна. Намирам, че Гибсън също е такъв, особено за онези, които са на ръба на системата. Тези, които са различни, мутирали, отхвърлени, променени или неприемливи по някакъв друг признак. В обикновена реалност те биха си отмрели без изобщо някой да ги забележи(защото не трябва да се забравя, че тя е много по-жестока от виртуалната), но киберпънкът им дава шанс и на тях.
И друго, както казва една позната - на Айзък роботите му са по-човеци от хората.
А за това, че Григо е увеличил дозата, съм съгласен и аз.
Публикуване на коментар