Не мога де си представя как съм успявал да чета разни елементарни глупости, когато Филип Дик е бил на разположение?! Десетилетия са минали, а книгите му са толкова … остро докосващи, не – “ровещи из” е по-точно, ума. (Когато не ми идват точните думи, а бързам, за да не ми избяга чувството, се налага да действам описателно.) Също си мисля, че неговите книги, воглаве с Юбик, не са за четене от по-млада публика, или поне не биха въздействали така пълно. Самото проследяване на нишката не е лесно, но ако успеете не само да разбирате ставащото, но и да се осмелите да размислите какво значи всичко това и оттам да прогнозирате какво ще се случи и наистина действието да тръгне натам. О, блаженство! Можете ли от хаоса на оскъдни и противоречащи си факти да изградите сложен и с дълбок смисъл сюжет? Щом видите две-три пъзелчета и да си представите цялата картина? По формата на няколко парчета счупени тухли да си представите цялата многоетажна сграда, която ще се получи? Колко верни хода напред можете да мислите за каквото и да се случва около вас?Мисля си все пак, че Филип Дик е наистина пророк, нещо от калибъра на Жул Верн. Само че не толкова в техническите нововъведения, а в игрите на мозъка, които ще занимават хората след него. Малкото негови неща, които четох са толкова напредничави, че стават разбираеми десетилетия след като ги е написал. Може би му е помогнало това, че все пак е живял и писал в и за Америка, най-прогресивната икономика по онова време. Но все пак заедно с него там са живели още стотици милиони хора и никой не е бил с толкова ходове напред в играта.
А, за сюжета ли? Нищичко няма да ви кажа, освен че който е рисувал корицата, наистина е почувствал книгата. И ако сте чули слуха, че Филип Дик е предвестник на киберпънка, от мен да знаете, че е вярно.
11 коментара:
как я оценяваш, като по-сложна или по-елементарна от Камерата?
Съществено по-сложна от камерата. Камерата беше един вид опело за борците паднали в борбата с дрогата, а тази е една мозъчна гимнастика. Филипчо въвежда една форма на съществуване, дето човек хем е умрял, ама ако скоро след това го замразят при съответните условия, мозъчната дейност си продължава. И човеците направили връзка (с микрофон и слушалки;) между замразените и посещаващите ги роднини. И интересното е кой свят е по-реален - този, в който съществуват мозъците на полуживците, или този на роднините? И може ли един човек да прецени в коя от двете реалности се намира?
много хард звучи това... ще взема да зарежа за малко Александрийския квартет ;-)
Точно в момента я чета, наистина впечатляваща. Аз не съм особен фен на Дик, но признавам, че е изключителен.
Трите стигми
За какво ги подхвърли тия стигми, Амбъре? Имат някаква сюжетна връзка с коментираното или просто са ти фаворит измежду филипчовите книжки?
И аз чак на "Юбик" наистина загрях колко разтърсващо може да пише Филип Дик. Изкушавам се да кажа: за пръв път се накефих на идейно писане, литературщината просто не ме интересуваше като захапах.
На мен като ми поотлежа, стигнах до мнението, че "Юбик" ще е подходящ предимно за вече зарибени. Иначе ми се струва, че новопокръстен фен лесно би се предал още в началото. Може и да греша...
Чел съм само две негови книги досега."Човека от висока...(???)" и Камерата...И във двете ми направи впечатление че в самото начало започва като някакъв посредствен писател.Не се хващайте на уловката, това си му типично негов трик :).Отначало си мислите какво го хвалят тоя, ама после като почне да ги реди едни... (Наистина съм попадал на писатели с голямо име които мозака не ми побира с какво са го заслужили и един от тях е Айзъл Азимов.Нека това да не звучи като обида към феновете му,ако някой се почувства засегнат го моля лично да ми прости :) ).А и в двете книги наистина точно на самия край всичко ти се подрежда и виждаш как допреди това привидно абсурдни неща, сега ти се струват напълно обосновани.
Може би Филип Дик ми харесва толкова защото като малък бях гледал Блейд Рънър филм който е оставил трайни следи в моето съзнание.
Читател/ Ами Инересен писателеФилипдик. Въпрекиче на моменти може и да е по добре.Прочетох Само Човекът Във Високият Замък но Смятами Другите Да прочета. Тези Романи Представля ват една паралелна реалност. Смятам Да Прочета Юбик и Тази за роботите. Както и Другите. Например Камерата.
Всъщност Гибсън е взел първата част на Юбик и си е направил своя стил. Също и малко Сънуват ли андроидите... и някои от разказите. Не че не го харесвам - харесвам го, но Дик го обожавам. Едно време четох Трите стигми, но както ти казваш - бях тийнейджър и не можах да оценя книгата по достойнство. Но от една година съм отново под негов пълен контрол, а Трите стигми е нещо, как да кажа, в смисъл че пост-модернизмът има какво да научи от Фил. Чуждото от-вън, което се превръща в отчуждение от-вътре.
Публикуване на коментар