Дворянско гнездо - Иван Тургенев

В началото щях да напиша колко е странен и муден Тургенев. После обаче се замислих (случва ми се понякога) и установих, че всъщност той си е съвсем нормален, че животът наистина е такъв, а разните “остросюжетни” фантастики, които чета и потресаващи кино трилъри-четирилъри, които свикнах да гледам, са само изключения, случайни бързеи в иначе спокойния поток на действието из що-годе познатата ни вселена.

Тургенев представя една по-мухлясала страна на руското дворянство, която не е само бързи коне, ловни кучета, беседки, самовари и млади влюбени, които си рецитират поезия на французки.
Много ме впечатли и епилога, който представяше какво се е случило осем години след описаните в романа събития. Кратката форма, младостта и кипящият живот много ясно контрастираха със същинския роман и оставяха някакво оптимистично настроение, което дори може да мине за някаква форма на хепиенд.
Приятна книга, която може да се чете месеци, без да се налага, когато я отвориш за пореден път, да се връщаш назад, за да си припомниш какво беше станало последно. Успокояваща, познавателна, а може би и поучителна. Дори смея да допусна, че би се харесала предимно на дамската част от феновете на руската класика.

п.п. Силно се надявах да ви хвана неподготвени с този автор.;)