За формата, в която пише, даже не знам дали разказ е най-подходящото име. Текстовете му са обикновено от по една-две старнички и изглеждат като писани, за да излизат по вестниците. На места се повтаря, т.е. използва едни и същи мотивчета в различни истории. Много държи да се фука как е ходил на лов с Емилиян Станев, Йордан Радичков и Ивайло Петров. Как младите момичета си падат по него и на 70 години, как бил републикански шампион по бокс, как се имал със силните на деня. Това леко ме подразни, защото не обелваше нито дума какви ги е вършел, за да оправдае това височайшо благоволение. И макар критиките ми да се отнасят за човека Дончо Цончев, а не за писателя, мисля че заради хубавите разкази, които пише, можем да си позволим да разглеждаме по отделно двете страни.
За ловджийскте му истории обаче не мога да кажа лоша дума. И то не защото се чувствам по някакъв начин съпричастен на идеята, ами защото наистина добре ги пише. Звучат истински и красиви, естествено и по ловджийски украсени и понякога невероятни, но пък приятни за четене. Приятно четиво, неангажиращо с дълбока философия или познания в някаква професионална област, точно като разговор с автора му.
3 коментара:
Привет Zonko, това се казва рецензия - поздравявам те за написаното:-)
И се присъединявам към суперлативите за разказите на Дончо Цончев - не просто разкази, а живи истории!
Goran
www.goran.blog.bg
Няма лъжа, бива ги разказите.
А за "рецензията", блога го пиша основно, за да съм искрен пред себе си. Така го виждам Дончо, така съм се опитал да го представя.
Благодаря за възможността да прочета книгата и за това, че се обади!:)
:-)
Приятно четене, на следващата книга:-)
Горан
Публикуване на коментар