четвъртък, октомври 25, 2007

Синорът на живите - Дончо Цончев

Това е заглавието на последния разказ от едноименното сборниче. Хитър трик, цяла книга се чудиш на заглавието и накрая се окаже нещо просто. Цялото писане на Дончо Цончев е такова – триковете на един хитрец.

За формата, в която пише, даже не знам дали разказ е най-подходящото име. Текстовете му са обикновено от по една-две старнички и изглеждат като писани, за да излизат по вестниците. На места се повтаря, т.е. използва едни и същи мотивчета в различни истории. Много държи да се фука как е ходил на лов с Емилиян Станев, Йордан Радичков и Ивайло Петров. Как младите момичета си падат по него и на 70 години, как бил републикански шампион по бокс, как се имал със силните на деня. Това леко ме подразни, защото не обелваше нито дума какви ги е вършел, за да оправдае това височайшо благоволение. И макар критиките ми да се отнасят за човека Дончо Цончев, а не за писателя, мисля че заради хубавите разкази, които пише, можем да си позволим да разглеждаме по отделно двете страни.

За ловджийскте му истории обаче не мога да кажа лоша дума. И то не защото се чувствам по някакъв начин съпричастен на идеята, ами защото наистина добре ги пише. Звучат истински и красиви, естествено и по ловджийски украсени и понякога невероятни, но пък приятни за четене. Приятно четиво, неангажиращо с дълбока философия или познания в някаква професионална област, точно като разговор с автора му.

3 коментара:

Анонимен каза...

Привет Zonko, това се казва рецензия - поздравявам те за написаното:-)

И се присъединявам към суперлативите за разказите на Дончо Цончев - не просто разкази, а живи истории!

Goran
www.goran.blog.bg

Стоян Христов каза...

Няма лъжа, бива ги разказите.

А за "рецензията", блога го пиша основно, за да съм искрен пред себе си. Така го виждам Дончо, така съм се опитал да го представя.

Благодаря за възможността да прочета книгата и за това, че се обади!:)

Анонимен каза...

:-)

Приятно четене, на следващата книга:-)

Горан