Книгата някак си расте. В движение, в хода на четене и напредване на действието става все по-силна.В началото ми вървеше трудно, не мога да си кривя душата. Тогава ми заприлича на Елемаг. Нали се сещате, онзи средновековен Джеймс Бонд от “Дъгите”. Някога. Имаше си благородство, наша история (макар и малко по-странна), героизъм. Пълноценен уютен комикс без картинки. После пък стана по-приказно. Заприлича на прелестно кротко фентъзи – без мечове, кръв, зли магьосници, елфи, джуджета и други подобни глупости. Приказна история за това как биха живели хората в една такава различна версия на света. Красиво разказано като в началото на “Уилоу”. Но все още само с оскъдни намеци за Голямото Предизвикателство и нищичко конкретно, нито трошичка. А как да устискаме така на гладно до края? Подхвърли ни нещичко, за да не се откажем по средата, уважаеми Г. Малинов! Как какво, ами да понапреднем по криминалната нишка например. Половината книга мина и все нищо не се случва с тримата дознатели, а само се полагат основите, завръзва се завръзката. Не се знае дали ще успея да поддържам напрежението още дълго. Обаче захранен с щедрите обещания на оцелелите след прочита не се отказвам и продължавам. Тогава пък ми заприлича на “Името на розата” – поповете знаят нещо важно, прекалено важно и страшно за обикновените хора и не го казват никому, за да ги предпазят, а хората, които случайно са научили нещичко измират при загадъчни обстоятелства.
В развръзката за моя радост и разочарование едновременно имаше съвсем малко трупове. Просто действието беше набрало такава скорост, че нямаше как да се размине без това. Кален по холивудския маниер, аз вече бях прежалил Смилец, а от Хито очаквах да пречупи циничната си натура и да реагира самопожертвувателно благородно и да спаси Орфеус в някаква страшна и безизходна ситуация. Напрегнат зачаках момента на истината и въздъхнах облекчено, когато и на двамата им се размина на брега на езерото. И се успокоих. А то всичко било нарочно. Обрат на обрата, любимия ми похват. И така успокоен, действието ме закова. Очаквах всичко друго, но не и това. Не беше честно, нали си говорехме за комикси, за приказки и филми? Защо ни удари с истината? За да боли повече? За да ти повярваме? Е, при такова тяло на приказката и при такъв завършек, не би могло да има друг ад не само за Орфеус, ами и за мен. Неприятно е да да ти дават щедро, да ти обещават, да ти показват красота, успех и величие, само за да може след това с едно щракване на пръстите в последните три страници да ти го вземат. Финалът е като силен отрезвяващ шамар, който те връща в калната действителност. Това е и друго няма.
p.s.
Прощавам всичко, което по време на четенето ме подразни, всички паралели с действителни лица и събития, които караха текста да изглежда на места може би ненужно хумористичен.
p.s.2
Аз не бих прекрачил.
p.s.3
1-2k благодарности на ylith за заетата книга. Обещавам поне половин царство за отплата.
15 коментара:
Бях останал с впечатлението, че с алвина не си ритате зарзавата в градинките :)
Иначе книжката е класа, само дето тва... бу вей, копеле?
А
Правилно ти е вчепетлението и не схващам защо реши, че сега съм се развилнял из картофа.;)
А освен бу вея имаше и други такива закачки, които ако не бяха похвалите от висша инстанция, нямаше да мога да ги преглътна и щяха да бъдат изобличени в най-злостна критика. Но тва са дреболии, песъчинки в салатата. Завършекът, завършекът е важен.
о, йе, тва беше добро :")))
Ама нали и той писа за тва (то кой ли не писа вече). А бу вея просто не ми хареса как звучи. Аспарух, Кубрат, Танграта, Танграта... бу вей. А, що рече?
Завършекът е мега смрад, на фона на цялата остана книга, мен лично не ми хареса. По-лесно бих преглътнал убийството на Рамбо 5 - Смилеца. Сякаш Малинов от начало е имал на ум тва да сложи за край, и по белите конци му личи как го придържат с останалата част на повествованието.
Помня на една класна по литература в 10 клас, как си бях решил да сложа една реплика на Хайнлайн за финал на тема за Дебелянов. ВИсна като стара врАта на панти от хамбар. Та и тук така.
Между другото, чел ли си "Вирт"? Или "Хакери на човешките души"? (нямат нищо общо помежду си, просто така)
Цонко, прецакал съм те с високата си оценка за книгата. Наистина :)
@amber
В "Хакерите" се кълна като майка в кьорав син. Няма друга такава книга. И трябва да се взема в ръце и най-накрая да си я намеря на хартия.
А "Вирта" нещо съм го пропуснал и хвалебствията по негов адрес ги отнесох в графата "пристрастни автори-самодейци хвалят отрочето". За което прогнозирам с коефициент 1.10, че ще бъда публично охулен.
@alvin
Никак даже, и на мен ми хареса, ако не се е разбрало досега. Това за в случай, че ако под "прецакал" влагаш "подвел".:)
А, добре, добре. "Нашите Марковски процеси", "Мравките", "Дървените Исусовци"?
А
1.05 по-скоро
Здравейте !
Прочетох публикуваната част от книгата и много ми хареса стилът на писане, сякаш настина гледам хубав приключенски филм с леки нюанси на мистика и загадъчност.
При първа възможност ще си купя книгата и апелирам към издателствата когато пускат нова книга на книжният пазар да пускат някаква част от тях в Интернет за да се знае какво представлява.
p.p Зачетох се в коментарите на хората прочели книгата и имам въпрос към тях - кой е бу вей ?
Еми
Мило Еми,
изключително се радвам, че тази красива книга те е запленила! Напълно съм съгласен с теб за мистиката и загадъчност, хубаво е да виждам такова сходно разбиране в другите!
"Бу вей" е бойно изкуство, а не човек.
Идеята ти да си купиш книжката е чудесна, така продадените бройки ще станат цели 7! Също така, апелирането към издателствата е хрумване, в което има потенциал. Браво! Потенциал има и в контакта. Предлагам всички да вземем по две (2) куки и да апелираме заедно в световната мрежа за електроразпределение.
Надявам се, ще се засичаме често тук, приятно е да откриеш нови интересни и любознателни хора.
Желая ти приятен ден.
А
@А
Така приятно бях изненадан от новия ти за мен любезен, висок и съдържателен стил. Игнорирам вметката за енергото, разбирам, че другото ти "аз" не се е сдържало.;)
p.s. Добре значи, че и аз си купих една бройка миналата седмица, та завиших продажбите с двуцифрен процент.
@zonec Игнорирай всичко без енергото. Останалото вече наистина идва от другото ми "аз" :)
А
Книгата настина е хубав приключенски роман, написан с много любов, доза хумор, мистика, идеята е добре развита и адът добре познат. От нея научих страшно интересни и полезни неща за живота, за държавата, отношенията, законите, начина на мислене и т.н, благодарение на характерите и светогледа на тримата главни герой. През цялото време докато прелиствах страниците, имах усещането, че това не са измислени литературни герой, а зад тях стоят реални живи хора, който автора е успял да ги събере в едно друго време, по един наистина великолепен начин. Автора много добре борави с вниманието на този който чете романа и това събуди у мен съмнения, че прототип на колобъра Орфеус е самият той. Но за другите двама герой Смилец и Хито мога само да гадая. Книгата си я купих в събота и понеделник сутринта я затворих...отдавна не бях отсъствал от работа, заради прочита на книга. За което му Благодаря !
@анон
Браво, че си успял да я намериш, честито, че си я прочел, и добре дошъл в своеобразния фен-клуб на Г. Малинов!:)
На представянето на книгата авторът обясни с половин уста и за прототипите, но доколкото аз разбрах, такива има само за Смилец и най-вече за Хито. Най-чистосърдечно отрече той да се изживява като Орфеус и идеята му изобщо не била такава. Изобщо, много натурален и непреструващ се изглеждаше.:) Сега съм се амбицирал да търся негови по-стари неща...
Който търси намира...:-)
@anon
А на който има кой да му пошушне 2-3 ключови думи на ухо, намира още по-бързо.;)
Е?
Публикуване на коментар