четвъртък, април 02, 2009

Сияйна зора - Джек Лондон

Удивителен човек, изумителен писател!
Как успява, как изобщо е възможно толкова прецизно и истинно да описва неща, които самите въвлечени не биха успели да разкажат? Дали всичко това му се е случвало лично на него и затова е така точно написано? (Проверих, писал е този роман чак на 34 години след поредица от какви ли не житейски авантюри, които познаваме от другите му произведения. Всичко е било истина – Аляска, жената, ранчото Глен Елън в Сонома, Калифорния, алкохолът...)

Колко добре са ми познати толкова моменти… С това съвсем не искам да кажа, че съм изкопал купища злато в Клондайк или пък съм бил безскрупулен мултимилионен борсов спекулант. Не съм имал и запалена по ездата стенографка. Обаче съм доволен, защото съм почувствал Играта и донякъде я познавам, защото го разбирам пределно ясно за какво говори. Защото го чувствам, все едно ми говори лично на мен. Сякаш цялата книга е писана точно за мен, за да я прочета точно сега. Има такива попадения, правилното време, правилното място. Предполагам обаче, че всеки мъж го разбира и моята нескромна гордост е стандартната реакция. Просто… и аз не мога да го обясня разбираемо и вдъхновено, иначе вероятно щях да съм съвременният Джек Лондон.:)

Не обичам да поставям оценки, но за тази книга държа да отбележа, че надминава всякакви класации.

Поредно гигантско благодаря, връстнико на риска.

п.п.
Според слухове единствено на български сме взели името “канадска борба” от романа на Джек Лондон “Сияйна зора”. Там тя е любимо занимание на златотърсачите.
п.п.2 Искам да я разказвам, да я премислям, да я обсъждам тази книга. Всичките му книги.

1 коментар:

Стоян каза...

Ще отглеждам злато. Златото ражда злато, само да знаеш как да го отглеждаш и да намериш малко за семе.
***
Там, навън, имаше нови игри. Масите там бяха по-широки и нямаше причини той да не седне на тях.