Пирати от астероидите – Айзък Азимов

В началото бях разочарован. Та това не е онзи Азимов, който обичам! Няма роботи, закони и изящни разследвания на невъзможни космически престъпления, странни виждания за бъдещето на Земята и хората. Нима това ще се окаже просто приключенска история за Лъки Стар – междупланетния каубой?

Всичко приличаше на комикс: млади супермени с ярки имена, нашите са добри, а пиратите – лоши, защото са избили семейството на героя преди 20 години. Обаче постепенно и неусетно нещата започнаха да се наместват. Имаше си неравностойни дуели, които нашето момче печелеше с изобретателност и късмет. Лъки все пак му е малкото име.;) Трупаше точки, които да свърже и накрая да изложи в стегнато обвинение, разкривайки и доказвайки кой е мозъкът на пиратските атаки от астероидния пояс. Учените надделяха над армията, а благородните подбуди над чистото отмъщение, като резултатът беше предотвратяването на мащабна война със Сириус.

Приятна книжка, удобен заместител на класически уестърни. Имаше малко повече наука за лаици, но предполагам, че тя върви в комплект с приключенското, т.е. вълнува една и съща аудитория.:)

Повече по въпроса за космическото приключенство на Лъки Стар, включително и защо Фредерик Пол е предложил на Айзък идеята за такава бутафория - тук.

п.п.
Пиратската тема тези дни пак е актуална и интересна, без значение дали гледаме на югоизток към Аденския залив или на северозапад към шведските съдилища.