Забавна книжка с познатия ми от вестник “Стършел” тип хумор. Приятен, културен, без цинизми, за разлика от всички български комедийни предавания по телевизиите без изключение. Англичанин пенсионер се заселва в българско село и започва да се побългарява. Сблъсък на цивилизации, дори на континенти, междукултурни различия, което си е забавно само по себе си. Безобидна история без пострадали (почти) и спокоен и удовлетворителен щастлив край. И всичко изглежда прекрасно, ама не е баш. Все едно последната щипка неподходяща подправка е придала на манджата вкус, който кара всички опитали я да се оглеждат неловко и да сменят темата на разговора към прогнозата за времето.В едно интервю авторът казва, че работата тръгнала от един разказ и постепенно била подхранвана и допълвана, докато станала на роман, което си личи. Пришивани са множество допълнителни идейки, които авторът си обича и не се е сдържал да не ги включи и тук. Не че във вид на роман е лоша, но … май щеше да е по-добре да си беше останала на разказ.
Съвсем леко накиселява, но все пак е толкова, че не може да остане незабелязано. И друг път съм отбелязвал, че ме дразни пораженческата гледна точка за всеки личен неуспех да се обвинява държавата, депутатите, ченгетата от държавна сигурност, прехода или нещо подобно. Някой друг е виновен - хайде тогава да се напием. Остро протестирам и се възмущавам от намеците да се гордеем с промилите алкохол в кръвта, киселото мляко, митовете за “нация-техническа”, корупцията или да се приписват някакви други подобни глупости на националния характер. Вестниците и телевизиите много го обичат, но не и аз. Простаците нямат националност.
Веднъж връчих книгата за подарък без да съм я чел и сега малко погризах нокти в съжаление, защото се оказа, че по-голямата част от славата и е изфабрикувана от издателите от “Сиела”.
5 коментара:
Издателите често прибягват до подобна "реклама".
цонко, трябва да станеш критик!
много увлекателно пишеш /критикуваш/. сигурна съм, че твоето мнение около тази книга е далеч по-интересно от самата книга.
..."хайде тогава да се напием"... кога ли ще те видим теб пиян залян да бръщолевиш глупости?
иначе особено поддържам мнението ти, че за личните си неуспехи българите често обвиняват държавата, дс, политиците, бойко борисов ако щеш и т.н. ами манталитет ?!?!?! как да го промениш?
Благодаря за любезните комплименти!:) И двамата знаем, че са незаслужени.;)
Иначе промяната я виждам само след упорит личен пример и увличане на съмишленици по тази линия, защото хората обичат тези, които успяват.:)
Аз я разбирам по друг начин - мисля, че е подобие на иронията, с която Удхаус говори за англичаните и проблемите на времето и обществото им. Хубаво е да можем да се самоосмиваме, сигурно боли повече, защото е на наш гръб, но ако я погледнеш отстрани - на мен ми харесва=)
@zz
Имаш право, разбира се.:) Аз често хвърлям тук прекалено пресни впечатления и затова сред тях нерядко има приличен процент такива, с които и аз самият впоследствие не съм съвсем съгласен.:) Още повече, че и аз самият съм много голям привърженик на самоподиграването.
Книгата е приятна, а Михаил Вешим определено си знае работата.
пп
;)
Публикуване на коментар