неделя, април 12, 2009

Пощоряване - Тери Пратчет

Хората често бъркат това да си отчаян и да си Играч. На външен вид може и действията на двамата да си приличат, но съществената разлика е в избора, който всеки прави. Единият го върши, защото няма никакъв друг избор, а другият - защото понякога надмогва страха и може би това му харесва. По-интересни за мен обаче са все не крайностите, а зоните на преливането им с “нормалното”. Може ли хазартният тип да спре да бъде такъв когато си поиска и пак когато си поиска да продължи? Може ли страхливецът да овладее адреналина и да го впрегне в нужната посока, пак когато си поиска?

Всеки път като чета Пратчет и се веселя с книгите му съм много доволен, че съм му съвременник. Не че това ме грее физически, но е приятно. Сигурен съм, че след време хората ще започнат да го анализират, да обобщават и разглобяват, да състезават философското срещу смешното в Света на диска. А аз просто ще гледам от креслото в ъгъла и ще се подсмихвам самодоволно. Защото съм имал шанса да попивам интуитивно цялата прелест на романите му преди някой да е успял да ги разнищи на съставните им части. Без да ми се казва изрично за какво да внимавам, без да ми се обяснява всеки намек за квантова механика, всяка добре прикрита ирония. Много държа да ми остават неясни места, защото предизвикателството е все някога да ги разбереш сам, а тогава усмивката е много сладка, защото в такъв случай с Тери сме играли соло и на всичкото отгоре финтовете ни са се получили.

Спечелиш ли, прибираш кинтите и си тръгваш. Нали така трябваше да се развива една игра?

Бих искал да стисна ръката на преводача - благородният сър de Cyrvool. Мъжко момче. Аз четох от монитора неговата самоделка, която всъщност била първата от двете книги, посветени на пощите и подигравките с тях. Има си нови главни герои (и героини;), има ги и познатите ни стари муцуни от Двореца, Стражата, Гилдиите. Отдавна чаках кога Тери ще въведе и темата за хакерството като дори си мислех, че ще е в самостоятелна книга. Как да устои човек и да не се побъзика с програмистите?:)

10 коментара:

Анонимен каза...

Za nishto ne stawat teq programisti, mama im stara!

A

Стоян каза...

Ее, недей така, поне не може да им се отрече, че носят на майтап.;)

almaak каза...

>:-o

Стоян каза...

А?:)

Облачето каза...

Чуството за хумор (и носенето на майтап) е особено ценно качество в днешно време. И редичко взе да става...

addicted to life каза...

забелязала съм, че около Тери Пратчет винаги има голляяяямо стълпотворение от хора!!!

как става това за мене е абсолютно необяснимо. просто пратчет е магнетичен и харзиматичен автор, а?

Стоян каза...

@atl
Той е направо олимпийски шампион по харизматичност.;)
Пратчет е много рядко срещано явление, направо феномен.:) Книгите му освен чисто увлекателни и забавни за четене, са и много богати на теми, пластове и нюанси и никога не може да се насладиш на всичко, което е заложил, само от един прочит. Пратчет за мен затова е толкова голям, защото комбинира интелигентен хумор, изключително богата обща култура, достатъчно наука, за да може да се подиграва компетентно с нея. Освен това познава добре психологията на хората и е майстор писател, умее да борави с думите. Просто е перфектен отвсякъде.:) Хубавото също е това, че всички читатели намират в книгите му нещо, което тях ги вълнува и развлича, и това нещо е било монтирано там точно с тази цел, а не е случайно попаднало, за разлика от някои други самозванци, случайно набедени за велики писатели.;)

zz_benet каза...

И кои автори по точно имате предвид? Според мен Пратчет е твърде особен в своята гениалност, за да може да обобщи идеите си в книги, без те да изглеждат прекалено претрупани. Може би трябваше да пише отделно книги и отделно есеистични-хумористични- философски разказчета, към които да избиват прекалено многото мисли в главата му. Сигурна съм, че това е всъщност част от чара му за хората, които го харесват, аз по-скоро не го нехаресвам. Виж за мен човека е Дъглас Адамс - пак много фантастика и хумор и гениалности, но минати през пресата за сандвичи, та да мога с една хапка да усетя целия вкус.=)

Стоян каза...

Прави впечатление забележително внимателният Ви подход при отбелязване на достойнствата на г-на Пратчет при условие, че дори още не си е заслужил пиедестал в храма на Вашето възхищение.:)
Прекалено многото мисли и идеи в главата му много удачно са илюстрирани на кориците на романчетата му от Света на Диска. На пръв поглед те заболява глава от шаренията, но след прочита не можеш да му поместиш нищичко и всичко е ясно по тях. Съвсем правилно е и допускането (по мои лични наблюдения), че хората му се радват именно заради този ефект - запълва сетивата до дупка.

А Дъглас е наистина в друга категория, мм, благодаря за приятното подсещане, хубаво би било да му обърна внимание това лято. Някакви препоръки?

пп
И благодаря за риб... редовния интерес към това скромно местенце.:)

zz_benet каза...

Там нещата са по специфични - превода е от голямо значение. Пътеводителя съм имала възможност да го чета на английски, и като почнах новото от издателство Бард бях разочарована. В това издание са побрани Пътеводителя; Ресторант на края на Вселената; Живота, вселената и всичко останало;Сбогом и благодаря за рибата; Почти безобидна и едно допълнение Младия Зейфод и безопасността. Преведени са от общо 4 човека с различни възможности и затова части от книгата са страшни, а други не чак толкова. Така че ако можеш да си намериш по старо издание, мога да препоръчам това на Библиотека Галактика от ако се не лъжа 1988 - старичко ама страшен превод. Иначе за Холистична Детективска Агенция съм чувала добри отзиви, но още не съм и се наканила. Иначе по повод разговора "Пратчет", ако искаш погледни http://zzbenetknijki.blogspot.com/ =)