Прибирах се у дома през октомври. Всеки се прибира у дома през октомври.
Джак Керуак. Прословут идеолог и вдъхновител на бийт-модата. Канадски писател-трамп. Икона на хипстърите. Така представен, звучи може би солидно и за много хора значимо. Навсякъде има вдъхновени статии за изтъкване на гениалността му.
Понеже съм добронамерен, допускам, че всички тези хора са прави, а просто аз съм попаднал на единствената му книга, която не струва и хартията на която е написана. Изключително блудкава, безидейна, празна, скучна. Нали знаете онзи тип блогчета на отегчени ученички – „ох, днес пак нямам идея за 5 пари какво да напиша, но ще се отчета все пак”? Е, абсолютно същото е. Гръм и мълния направо!
Действията и разговорите на един превъзбуден идиот, който се пада най-добър приятел на разказвача. Какво ми дават те? Нова представа за Америка, за свобода на духа, за пътуване? Нищо подобно, а само предадената с учудващо старание последователност на буйстването на няколко души с психически заболявания и още няколко просто слабоумни. Абсолютно безсмислено словоблудство. Бедна история със скучни герои, които освен коли, дрога, пиене и първите попаднали им жени не виждат и съответно не описват нищо друго. А че книгата разказва за Америка, се познава единствено по отделни вметки от рода на „Хей, хайде да идем до Денвър!” или „Омръзна ми тук, хайде да се връщаме в Ню Йорк.”.
За да илюстрирам богатството на езика и мислите на главния герой, който се явява едновременно и първа дружка и идол на автора, ще приложа няколко представителни негови реплики:
Точно така, братче, давай така — давай така!
Давай, всичко, което правиш, е голямо нещо.
Браво! Точно така! Иха-а! Страшен си! Точно така, братче, добре го каза.
Давай, братче, я дръпни по-здраво!
...ще успеем, я удари още една бира, давай, давай!
Давай, братче, давай, братче.
Да… да… да.
Тази красота на изказа очевидно не му е била достатъчна на Джак и затова е посегнал за още малко стил и блясък към музиката. От какво мислите се възхищаваха и опиваха тези отговорни и трудолюбиви левенти? Боп! Точно така, от една от най-неслушаемите страни на джаза, в която липсата на мелодия е норма, надрусаният изпълнител – също, а целта е да се направи просто нещо ново и необичайно, пък нищо че не става за слушане и за повтаряне.
Пустота, Чапаев, пустота... Разбира се, има и други мнения.
16 коментара:
Поздравявам те за смелостта да разкритикуваш хвалена книга. И аз точно преди малко постъпих така с една друга американска икона - "Спасителят в ръжта" на Селинджър :)
Ами честно да ти кажа, никак не ми беше трудно, той сам си го просеше.:)
Само едно нещо ме възпираше, но и то беше до време. Когато преди време се впечатлих много силно от "Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет", един непознат почитател на същото прозрение най-благородно (за което съм му много благодарен) ме посъветва спешно да си набавя "Бродягите от Дхарма" на Керуак. Била много... дзен. Да де, ама аз като не можах да намеря нея, взех та се нахвърлих на това, което успях да намеря - По пътя. И затова ми беше малко неудобно - човекът ми препоръчва от сърце, а аз - оплювам. Дано онази за бродягите да е била наистина хубава, а пък аз да не съм дооценил тази, дано...
@цонко
Чел съм я, в никакъв случай не мога да кажа, че е слаба. По-особена е, носи духа на времето си, а то безвъзвратно е отлетяло. То и ние така ще отлетим и някой ще ни препсува след 50 години, какво си мислиш :)
Тук има корици на "По-пътя", българската също е страхотна.
@Христо
Просто си напомпал очакванията, затова така се е случило. Може би.
Препоръчвам ти разказите на Селинджър, там е безапелационен. Не че Спасителя е лоша, де. Тя поне е по-непреходна от Керуак, мисля.
@алвин
Донякъде прав и много толерантен си ти.:) Подозирам обаче, че дори във времето си, тези писания са били харесвани и адмирирани от хора, на чиито вкусове и преценки не бих се доверил и-зоб-що. „Нека да правим и хвалим всичко странно, ново, различно!“ Само че това по никой начин не означава, че новаторското, странното и различното (писане) е хубаво и стойностно.
Аз поне нищо не съм препомпал, понеже Керуак ми беше абсолютно непознат. Отворих си сетивата и... той нищо не ми даде, а само ми взе. Бих приел волните пътувания през Америка за нов вид свобода, но те са така предадени, че героите не виждат нищо смислено от тях, а виждат само парите за бензин, които се стремят да вземат от случайните си хахави спътници. Изблик на еуфория е само ако успеят да краднат някой пакет цигари от бензиностанцията или да напълнят резервоара догоре, ако момчето там е задрямало. Само че това го вършат не деца, които току-що са взели книжка и Щатите за тях са безбрежни. Това са 30годишни възрастни с брак, деца. И няма прошка за тях!:) Не мога да проумея защо нормален, здрав човек би се държал така.
Искам да прочетеш "Всичко на масата" на Буковски :)
Което няма много общо с Керуак, даже хич, ама ми хрумна ;)
Ок, с удоволствие, щом ти препоръчваш.:)
на мен ми харесваше до един момент, после обемът ми досади. спокойно можеше да бъде двойно по-кратка. дочетох я все пак и странното е, че чак след това осъзнах колко ми е харесала.
п.с. но не бих си го причинала отново, хаха
@nikru
Имаш право, аз също втората половина я четох с по-големи усилия. Изглежда има някакъв праг на поносимост и Керуак го е попрескочил с този обем.:)
Иначе, колкото повече време минава, толкова повече почвам да се чудя защо така грубо му се нахвърлих. Така може - така пише, никой не ме е карал насила да го чета.:)
Не знам за попадането на книга, но ако има някоя, за която всеки да се сети, каже ли се "Керуак", то това е именно "По пътя".
Подобно на "Спасителя в ръжта", понеже е спомената в коментарите, "По пътя" също никак не ме впечатли. Но има момент такъв, че зависи от момента, в който се чете. Може би ще ги прочета пак. И още по-важен момент, който ще илюстрирам с репликата на тийнейджър, чел много, много фентъзи всякакво, преди да прочете Толкин, и възкликнал: "Абе тоя Толкин много крал, бе!" На мен така и "Стопаджията" не ми беше смешна - бях изчела къде-къде по-добрите му следовници преди него. Общото в тези случаи е, че въпросните книги са били първи по рода си, за времето (понякога изпреварили го) си, до голяма степен задали тон и течение в литературата, оформили част от културата и какво ли още не. Затова, въпреки че не ми хареса, аз си я дочетох до край - имаше много какво да ми каже. Но не ми хареса ;)
лошо се е получило ;)
корицата е попадение :) не я бях виждал.
за бродягите и пътя .. първо и аз прочетох пътя. Малко е трудно сега от дистанцията на времето, но не бях особено очарован и аз от нея, оцених повече бродягите. Ако все още имаш останало желание за Керуак .. поне за мен ще бъде интересно да споделиш мнението ти и за другата, а също и някой друг, който е чел и двете.
и никак да не ти е неудобно :)
(btw пиши ако искаш един мейл, аз я имам книжна при мен, може да измислим нещо)
@bl8cki
ух, олекна ми, брат:)
мерси за много любезната оферта за бродягите, като нищо ще се възползвам, само малко да ми мине негативизма:)
Камък ми падна от сърцето, че има и други хора, които не са харесали "По пътя". ;) Няколко години след като я прочетох се осмелих пак да пробвам Керуак, но си взех "Ангели на самотата", а не "Бродягите". Не съжалявам - "Ангелите" се оказа доста по-човешка, замислена и поетична, в сравнение с "По пътя".
бе ти луд ли си-това е върха-образовай се и отпусни духа-ей-напред е там
Направо се втрещих от повърхностните коментари и тъпите преценки за книга и автор, доказали се във ВРЕМЕТО...Явно авторът на първата публикация или нищо не разбира от литература или е някой потомствен БСП-ар на когото са промили мозъка още през първите 6 години от раждането му...
@последния анонимен
Нямаш никаква представа за какво говориш, нали?:):)
Стоянчо промит комунист Керуак е велик и ти никога няма да го осъзнаеш
Публикуване на коментар