Белият дракон – Ан Маккафри

Много увлекателно пише Ан Маккафри, много. Бях забравил колко. На мен ми е много приятен начинът, по който тя смесва фентъзи с класическо сай-фай. В никакъв случай не може да се сбъркат нейните драконови истории за Перн с произволно взето конвейрно фентъзи, в което авторите и читателите им предпочитат да скрият страха си от науката и технологиите. Ан Маккафри много умело и внимателно смесва приказната атмосфера на укрепления, дракони и разни лични драми на владетели и друг персонал с преоткриването на науката, постиженията и историята на предците им, тези, които са заселили планетата Перн. Приказно е, но и достатъчно рационално и не се замазват очите на героите и читателите с митология или религия по въпросите, които още не са им ясни.

В романа на места се мяркаха препратки към други книги от същата поредица, като цяло разбираеми или познати, но все пак имаше и такива, които те човъркат и карат да търсиш въпросните пропуснати заглавия. От една страна това е сложно, защото у нас май са издавани само две книги от общо 13 (!!!) от цикъла за драконовите ездачи от Перн. Третата, „Белият дракон”, аз намерих като текст пуснат на свобода из мрежата по изричната воля на преводача – Пенко Живанов, за което съм му безкрайно благодарен и задължен.

Понеже на издателския хоризонт засега не се очертават издания на нови романи от поредицата, се замислям да посегна към множеството аудио-книги по въпроса, пък макар и на англицки.

Спойлер:
В епилога има едновременно сватба и коронация, а в бележките след него даже и наследник. Въобще, извира и прелива човешко щастие, само за пустия му бял дракон нищо не се споменава...