неделя, август 29, 2010

Доклад на малцинството - Филип Дик

„Наличието на мнозинство логически предполага наличието на малцинство“.

Това е новелата на Филип Дик от 1956та година, по блед мотив от която е направен страхотният филм "Специален доклад" (2002) с Том Круз в главната роля. Като за филм опростеното заглавие може и да върши работа, но за новела не става по никой начин. С каква дума ще обясним другите доклади, тези на мнозинството, защото те бяха не по-малко важни?

Общото между двете се оказа май само идеята за предпрестъпленията. Някога в бъдещето след англо-китайската война, когато човечеството вече живее на няколко планети, хората на Земята откриват трима идиоти, които макар и да са тотално непригодни за нормален живот, всички имат едно много важно качество - виждат на кратка дистанция напред в бъдещето. От полицията успели да създадат нужната техника, която да пресява виденията им и да издава "карти" с присъди на хора, които в най-близко бъдеще са щели да извършат престъпление. Арестите се случват преди престъпленията и така обществото заживява в един блажен свят без насилие. До момента, в който създателят на цялата precrime-система не получава от машината карта, на която пише неговото собствено име, че даже и името на жертвата (напълно непознат човек), която ще убие. От тук нататък в творбата на Филип Дик (и за разлика от тази на Спилбърг) играта е да се открие каква е логиката на събитията, кой е прав, кой лъже, има ли предопределеност и можеш ли да откажеш да извършиш нещо, което гадателите на бъдещето казват с вот двама на един, че ще извършиш. Решава логиката, също като в разказите на Айзък за законите на роботиката.

Много приятно за четене и слушане, а разликите с филма го правят още по-интересно, защото и до края не знаеш колко голяма точно ще бъде разликата.

7 коментара:

Katt каза...

Странното е, че въпреки, че има филмова версия на поне половината от това, което този човек е писал (и повечето екранизации са доста сносни), но въпреки това една огромна част от идеите му, които не са засегнати на лентите.

Анонимен каза...

Много добър, Дик е много добър.

Явно ти харесва, но колко? Друго чел ли си от него, каква оценка му поставяш като цяло и в частност?

А

Стоян каза...

Явно човекът има достатъчно много идеи, че от част от тях да се направят хубави филми и пак да остане.:)

Споделям за много добър. Друго много не съм чел - Юбик, онова за андроидите и електроовцете, Камера помътняла, някой разказ. Ако е нужно изобщо да му се дава оценка на специфичния начин, по който пише, и без да се сравнява с други фантасти, може би 10/10 ще е подходящо.:)

Сега като гледам май и Човекът във високия замък е задължителна...

Анонимен каза...

Книгите са много повече от всеки филм, а стойностните книги са неизмеримо повече от всичко друго създадено от човека! – Четящите хора знаят защо.:-)

За Филип Дик с риск да се изкажа неподготвен – оценка 10/10 ми се вижда твърде висока на фона на това, че моята среща с негова творба завърши с оценка 4 от 10 и то най-много. Разбира се моята оценка сигурно е леко занижена защото доколкото разбрах после, съм бил попаднал на една от слабите му книги, но ... щом има слаби книги ... значи ...

Въпреки това мисля след време пак да прочета негова книга – като ще чета „Доклад на малцинството” или друга за, която преди това съм се допитал.

Горан
Goran.blog.bg

Стоян каза...

Ти какво пробва да четеш първия път и не ти хареса?

Общо погледнато, всеки писател има и по-силни и по-слаби книги. Няма такъв, който да се е родил научен, а умението да се пише добре се култивира с тренировки.:) Аз оценявах начинът, по който пише, самата идея в Доклад на малцинството и поднасянето на историята. А там не може да му се помести нито една дума.:)

Анонимен каза...

Четох “Игрaчитe oт Tитaн”

Напълно съм съгласен, че всеки автор има и по-слаби, и по-силни книги.

Горан
Goran.blog.bg

Bla каза...

На Дик съм чел май само новелата "Космически марионетки", която много ми хареса, а повечето екранизации по негови произведения наистина са (меко казано) сносни.