Добрата версияДоста увлекателно четиво! Четеш и не можеш да се спреш, което е трудно да се повярва (и постигне) за целия обем на нещо с дебелина от 800 и кусур страници. Признавам на авторката майсторството да пише интересно и да заинтригува читателите си. Да провокира емоции. Да харесаш тези герои, които тя е избрала за положителни, и да намразиш отрицателните.
Лошата версия
Айн Ранд е взела силните и горди мъже от Севера на Джек Лондон и ги е превърнала в клиширани карикатури, епичното житие от „На изток от Рая” на Стайнбек и го е посадила сред никнещите нюйоркски небостъргачи на О’Хенри. Поляла е цялото нещо с насилена и безсмислена в крайността си псевдо-философия и го е декорирала с 1 бр. жена с неустоима красота, която за съжаление е лишена от всякакви други достойнства. Архитектите обаче са си нейни, на Алиса Зиновиевна. Не познавам никой, на който би му хрумнала самоубийствената идея да пише роман за архитекти и същевременно да храни надежди за продажби.
Доста изненадващо огромна част от повествованието почива на странното и изумително в своята погрешност схващане, че архитектите са центъра на света. Ето още няколко от ударно прокарваните заблуди: трудът им е особено важен, те са най-творческата професия, животът е немислим без оригиналната им мисъл, вестниците неспирно пишат за тях, а хората живо се интересуват от работата им. Както сами виждате – нищо общо с красивата ни реалност. *** Тя се закова и ръцете й останаха назад. Облегна длани на касата на вратата. От това разстояние не виждаше подписа, но веднага разпозна единствения човек, способен да проектира по този начин. *** Ха-ха, айде бе!;)
Книгата спокойно можеше да бъде с 500 страници по-къса и да запази абсолютно всичките си достойнства, плюс още едно – краткост.
Разбирам защо книгите й са бестселъри. В тях все пак се залага на неща класически примамливи за пролетариите, които харчат суха пара за книги – власт, хубави жени, пари, хубави жени, слава, хубави жени... Засега обаче още не мога да разбера прословутата й философия. Може би все пак трябва да прочета и знаменитата реч на Джон Голт.
Отегчената версия
Още една женска книга, не ми се занимава повече с нея.
На моменти романът доста ме подразни с плоските си и наивни възгледи, но някои места пък доста ми харесаха. Като тези, които следват по-долу.
Предназначението, мястото, материалът определят формата.
***
Спорът, г-жо Гилеспи – каза той, - е сред най-излишните и най-неприятните неща. Оставете го на умните мъже.
***
Знаеш, че хората копнеят да бъдт вечни. ... Как очакват да са вечни, след като не са постигали постоянство дори за миг.
***
Да продадеш душата си е най-лесното нещо на света. Хората го правят непрекъснато, през целия си живот. Ако поискам да си запазиш душата... ще разбереш ли защо е много по-трудно?
***
За хората втора ръка. Това е важно.
Те не се интересуват от факти, идеи, работа. Интересуват се само от хората. Не питат: „Истина ли е?” Питат: „Това ли е истината според другите?” Не разсъждават, а папагалстват. Де действат, а създават впечатление, че действат. Не творят, а се показват. Не се стремят към съзидание, а към приятелство. Не търсят изява на способностите си, а влияние. Какво ще стане със света, ако ги няма онези, които действат, мислят, работят, произвеждат? Те са егоистите. Не можеш да мислиш с чужд мозък или да работиш с чужди ръце. Откажеш ли се от способността да мислиш самостоятелно, отказваш се от съвестта си. А да заглушиш съвестта си е все едно да прекъснеш живота. Хората втора ръка нямат усещане за реалността. Тяхната реалност не е в самите тях, а някъде в пространството, което разделя едно човешко тяло от друго. Няма цялост, а свързаност, но тя не се опира на нищо. Не мога да разбира тази празнота у хората. Тя ме е спирала винаги, колчем съм се изправял пред комисии. Хора без его. Мнение без мислене. Движение без спирачки или двигател. Власт без отговорност. Човекът втора ръка действа, но изворът на неговото действие е пръснат сред всички хора. Той е навсякъде и никъде. С него не можеш да разговаряш разумно. Не е в сътояние да разсъждава. Излишно е да му говориш – той не чува. Заставаш пред съда, но съдиите ги няма. Изправяш се пред вилнееща сляпа маса, която те мачка без мисъл и цел. Стив Малъри не можа да назове чудовището, но го разпознаваше. Страхуваше се от лигавия звяр. От човека втора ръка.
***
Гейл, мисля, че единственото същностно зло на земята е да се интересуваш на първо място от другите хора.
Лошата версия
Айн Ранд е взела силните и горди мъже от Севера на Джек Лондон и ги е превърнала в клиширани карикатури, епичното житие от „На изток от Рая” на Стайнбек и го е посадила сред никнещите нюйоркски небостъргачи на О’Хенри. Поляла е цялото нещо с насилена и безсмислена в крайността си псевдо-философия и го е декорирала с 1 бр. жена с неустоима красота, която за съжаление е лишена от всякакви други достойнства. Архитектите обаче са си нейни, на Алиса Зиновиевна. Не познавам никой, на който би му хрумнала самоубийствената идея да пише роман за архитекти и същевременно да храни надежди за продажби.
Доста изненадващо огромна част от повествованието почива на странното и изумително в своята погрешност схващане, че архитектите са центъра на света. Ето още няколко от ударно прокарваните заблуди: трудът им е особено важен, те са най-творческата професия, животът е немислим без оригиналната им мисъл, вестниците неспирно пишат за тях, а хората живо се интересуват от работата им. Както сами виждате – нищо общо с красивата ни реалност. *** Тя се закова и ръцете й останаха назад. Облегна длани на касата на вратата. От това разстояние не виждаше подписа, но веднага разпозна единствения човек, способен да проектира по този начин. *** Ха-ха, айде бе!;)
Книгата спокойно можеше да бъде с 500 страници по-къса и да запази абсолютно всичките си достойнства, плюс още едно – краткост.
Разбирам защо книгите й са бестселъри. В тях все пак се залага на неща класически примамливи за пролетариите, които харчат суха пара за книги – власт, хубави жени, пари, хубави жени, слава, хубави жени... Засега обаче още не мога да разбера прословутата й философия. Може би все пак трябва да прочета и знаменитата реч на Джон Голт.
Отегчената версия
Още една женска книга, не ми се занимава повече с нея.
На моменти романът доста ме подразни с плоските си и наивни възгледи, но някои места пък доста ми харесаха. Като тези, които следват по-долу.
Предназначението, мястото, материалът определят формата.
***
Спорът, г-жо Гилеспи – каза той, - е сред най-излишните и най-неприятните неща. Оставете го на умните мъже.
***
Знаеш, че хората копнеят да бъдт вечни. ... Как очакват да са вечни, след като не са постигали постоянство дори за миг.
***
Да продадеш душата си е най-лесното нещо на света. Хората го правят непрекъснато, през целия си живот. Ако поискам да си запазиш душата... ще разбереш ли защо е много по-трудно?
***
За хората втора ръка. Това е важно.
Те не се интересуват от факти, идеи, работа. Интересуват се само от хората. Не питат: „Истина ли е?” Питат: „Това ли е истината според другите?” Не разсъждават, а папагалстват. Де действат, а създават впечатление, че действат. Не творят, а се показват. Не се стремят към съзидание, а към приятелство. Не търсят изява на способностите си, а влияние. Какво ще стане със света, ако ги няма онези, които действат, мислят, работят, произвеждат? Те са егоистите. Не можеш да мислиш с чужд мозък или да работиш с чужди ръце. Откажеш ли се от способността да мислиш самостоятелно, отказваш се от съвестта си. А да заглушиш съвестта си е все едно да прекъснеш живота. Хората втора ръка нямат усещане за реалността. Тяхната реалност не е в самите тях, а някъде в пространството, което разделя едно човешко тяло от друго. Няма цялост, а свързаност, но тя не се опира на нищо. Не мога да разбира тази празнота у хората. Тя ме е спирала винаги, колчем съм се изправял пред комисии. Хора без его. Мнение без мислене. Движение без спирачки или двигател. Власт без отговорност. Човекът втора ръка действа, но изворът на неговото действие е пръснат сред всички хора. Той е навсякъде и никъде. С него не можеш да разговаряш разумно. Не е в сътояние да разсъждава. Излишно е да му говориш – той не чува. Заставаш пред съда, но съдиите ги няма. Изправяш се пред вилнееща сляпа маса, която те мачка без мисъл и цел. Стив Малъри не можа да назове чудовището, но го разпознаваше. Страхуваше се от лигавия звяр. От човека втора ръка.
***
Гейл, мисля, че единственото същностно зло на земята е да се интересуваш на първо място от другите хора.
35 коментара:
Веднъж си говорих с един приятел за тази книга. Разпосъсаното му, концентирано мнение, породено от пропуснатите толумби прилагам по-долу с леки изменения. За плавност.
"Тая колко е проста...Пише ми разни глупости за архитекти, интелектуалци и невъзможната им любоФ. Иначе в другите си книги го дава по-философско и громи комунистите, издига някакви нейни философии и управления на обществото. Революции прави.
Въобще има се за голямата работа.
21ва година е избягала от Съюза и отишла в Америка, че там повече се радват на евреите, а 85та е умряла, ама тука я превеждат чак сега, за радост на всички студьентки от специалност книгоиздаване, да кажем.
Номерът е, че всъщност бабичката пише много увлекателно, чисто като стил и не можеш да оставиш книгата. Обаче...После като се замислиш какво си прочел и те наляга отвращение и дълбоко съжаление за изгубеното време, защото т.нар. нейна философия е хапсолютен боклук."
Трябва да го поканите момчето да пише за блога ;)
А
"насилена и безсмислена в крайността си псевдо-философия" - това е едно от най-добрите и точни описания на творчеството на Ранд, които съм срещал на български :).
Аз съм чел докарай само една от "философските" й книги - The Virtue of Selfishness. Там подкрепа на тезите й са основно цитати от Atlas Shrugged :D. Доста тъжно.
@A
:)
@armydreamer
Както са го казали едни поети на народа - тази песен идва от сърцето и душата.:) Просто така ги виждам нещата.
Захванах книгата с най-сърдечни препоръки от един познат, обаче явно е била предвидена за друга публика.
Аз съм гледам филм за нея, изигра я Хелън Мирън (и тя с братска кръв, а?), не помня почти нищо.
Последно, да се чете или не?
Аз нямам нищо против малко петдесетарска антикомунистическа философия :)
@alvin
Ами там е работата, че то философия няма.
Иначе аз си признавам с ръка на сърцето, че на приятел не бих я препоръчал.
Ехей, само негативност. Аз пък адски харесах книгата, Ранд пише безукорно честно - при нея е напълно ясно от началото до края кой е "добър" и кой "лош", защо са именно такива и как трябва светът да се нагоди към разбиващите закостенялостта гении.
Естествено че Ранд е силно полемична фигура, всяка крайност е такава - просмукана е с такава омраза към всичко ляво, че понякога просто пародира. Но и това й е простимо, защото тя има уникална гледна точка, развита още по-добре (и да, доста по-нашироко) в "Атлас изправи рамене". За да не се отвличам излишно - тук съм написал своето мнение за книгата: http://www.knigolandia.info/2010/01/blog-post_03.html
Здрасти, Ице! Не е само негативност бе, има няколко реда похвали в началото.;)
Аз бих нарекъл нейното писане по-скоро безукорно плоско точно по същата причина, всичко е ясно от самото начало. Като в латино-сериалите - още от първата серия ти е ясно кой за кого ще се ожени в последната, само че средата е изпълнена с разни драматични препятствия и още герои за пълнеж.
Друго, честен към читателите си писател бих нарекъл този, който не ги взима за толкова несамостоятелни и да им сервира дотолкова смляна проза, че да не им оставя избор сами да решат за тях си кои са добрите герои и кои - лошите.
За запознаване философията й явно трябва да се прочете "Атлас изправи рамене", но приятелят, който ми връчи "Изворът", ме предупреди, че другата била почти двойно по-дебела, с което почти автоматично ме отказа. От друга страна аз обичам да чета разни алтернативни философии, така че може би след време ще й дойде ред.:)
Всъщност Ранд наистина назидава в романите си, защото смята, че САЩ са тръгнали по пътя на СССР - социални придобивки, отпуски и прочие лиготии, които отклоняват от правенето на пари - просто си е такава :)
При нея няма избор кой да си харесваш, просто си длъжен да промениш мисленето - Ранд е до голяма степен пропагандист, а не философ, в Третия Райх би изградила кариера със сигурност.
Лично аз харесвам "Изворът" повече от "Атлас...", там тя наистина става злобна, а оная 90-странична реч в края на третата част почти ме накара да се откажа на финала. Но се радвам, че я завърших, макар че краят бе безукорно предвидим :)
малко като приказки са й книгите.
Току-що прочетох първата част на "Атлас изправя рамене". И това ли била втората по популярност книга след Библията? O_o Надявам се, че този който е написал това на задната корица на книгата недоизказано е имал предвид "в САЩ", защото не мога да си представя някъде другаде по света тази книга да бъде приемана сериозно. А от своя страна, точно това пък може да се очаква от хора, които два пъти си избират доброволно Джордж Буш-син за президент. Честно, не знам какво толкова я прави толкова специална? Героите отново са черно-бели, добрите са волеви, умни, изобретателни и много красиви богати хора, които пък са следвани и злобно възпрепятствани от мързелива, хленчеща и завистлива тълпа. Конкретизираните лоши са тъпи, страхливи, коварно-прикрити и задължително грозни. Реално погледнато, бих могла да уважавам Айн Ранд за политическите й възгледи и без да ги споделям, но основният конфликт в книгата е съшит с бели и то много рехави конци и това прави цялата аргументация слаба. Едни и същи идеи се повтарят стотици пъти, понякога с дословни реплики, назидателно до смърт. На места книгата заприличва на лош любовен роман (две страници претенциозен и патетичен монолог, за да си съобщят героите един на друг колко много им се иска да се таковат по-честичко и по-разнообразно). И не, това не е защото книгата е писана през петдесетте години - зер, и "Полет над кукувичето гнездо" е писана тогава, ама няма нито един глупав ред. Ако Ранд си беше останала до предприемаческата сюжетна линия и си беше копала кротко там, без да пълни книгата с лоша пропаганда и глупости, претендиращи за философия, можеше да стане добър конкурент на Сидни Шелдън. Ама не, жабите навсякъде по света явно примират за подковани обуща. Ако изобщо се навия да си купя другите части, ще е само, за да видя как високите, стегнати и русо-синеоки предприемачи оправят кашата и по холивудски спасяват я страната, я целия свят.
Драга Ореховчице,
такава радост в съботната утрин беше за мен да се насладя на твоя чуден коментар.:)
Много е приятно човек да види, че не е сгрешил в погнусата си. Иначе става малко неловко.
Надявам се само да не съм бил аз причината да си похарчиш напразно парите за Атласа...
А като рече Сидни Шелдън, аз от него нищо не съм чел, само автобиографичната му книга, обаче много ми хареса. Дори ще рискувам да ти я препоръчам, ако изобщо такъв тип четива са ти по сърце.
Не, не си ти причината, по-скоро едно нейно есе, което някой от моите приятели беше публикувал във Фейсбук и което, признавам си, доста ме впечатли. Там тя е обаче е ясна, точна, последователна и се аргументира добре - при това есето е на сериозна тема и ефектните словесни фойерверки, които носят лесна победа, са избегнати. Като цяло (и след като вече съм си изпила кафето тази сутрин) не съжалявам, че прочетох "Атлас", преодоляването на всевъзможни препятствия за постигането на големи цели винаги е увлекателно четиво. Обаче, честно казано, предпочитам някой накратко да ме спойлне какво става във втората и третата част, вместо да бродя отново през нови 2 х 450 страници глупотевини.
Ранд не е за всеки.Определено!!!
И дебата тук го доказва.Първо-въпросната книга е чисто ФИЛОСОФСКА,както и всички останали нейни трудове.Ако някой се запознае с основните принципи на философията която излага(умишлено казвам "излага",защото тя не "проповяда" нищо.А не "проповяда" пак именно поради принципите на същата тази философия)ще разбере и защо героите са черно бели.
Същите черно-бели палитри ползва при обрисуването на всичко и един друг автор,който ни представя една доста близка като идейност философия-Ницше(той вече "проповяда")и определено не знам някой да е рекъл че е некадърен писател.
Единственото нещо което не харесвам у авторката е че е доста умерена.
Та така.Самия факт че пишеш у фейсбук е показателен че подобен род литература определено не е лъжица за твоята уста.
Здрасти, anon!
За едно съм съгласен с теб, не ми харесва как пише Айн Ранд и съответно спирам да я чета.
За философията обаче не си прав по простата причина, че тя няма такава. Това нейното е обикновен абсурд - довежда до крайност две противоположни позиции, като едновременно хвали и осъжда и двете. Къде е логиката на всичко това? Какъв е смисълът, който всеки от нас би могъл да приложи за себе си? Това е толкова далече от Ницше...
От последното ти изречение не става ясно какво общо има фейсбук с Айн Ранд?
"За философията обаче не си прав по простата причина, че тя няма такава." - това според Стоян.
http://en.wikipedia.org/wiki/Objectivism_%28Ayn_Rand%29
- това според Уикипедия.
Направо се чудя на кого да повярвам...
Това, че не разбираме нещо, не значи, че то не съществува, нали?
Добре де, щом като ти я разбираш, можеш ли да ми я обясниш съвсем накратко? 3-4 изречения мах?:)
100% съм убеден, че в Уикипедията могат да се намерят статии и за астрология, вуду, безброй други видове магии и религии. Е, това прави ли ги по-истински? Или действаме на принципа: "Щом нещо го пише във вестника, значи е вярно."?
И поне от любезност подписвай се с някакво име или прякор. Поне да мога да се обръщам някак към теб.:)
Здравейте, ще прочетете един плосък, незадълбочен първичен коментар.
Прочетох първо Изворът, а след това Атлас. Това, което със сигурност мога да кажа е, че се чувствам приятно свободна след прочита им. Макар да нямам някаква по-висока философска подготовка от ниво гимназия, също се учудих че е смятана за мислителя на ХХ век в САЩ, но това не означава,че не я харесвам. Да, повтаря се доста често, многословна е,изпада в крайности, но те кара да се чувстваш жив. Винаги съм смятала, че внушеното чувство за вината е най-силното оръжие и съответно освобождаването от него отваря пътят към себе си и щастието ни. Хареса ми защитата на основната и теза, че всеки трябва да получава според способностите, а не според потребностите. Като дете често съм се сблъсквала точно с този проблем и съм се питала в мен ли е наистина проблемът, че мога и правя нещата по-добре от повечето деца. Харесва ми чистият, ясен,дори както го наричате предсказуем начин на писане, защото такъв е начинът на живот, който на мен би ми харесало да имам - яснота в целите и действията. Относно черно-белите персонажи - и това ми харесва. Тя се опитва да опише съвършените хора и това, че най-вероятно такива не съществуват в реалния свят, не означава че човек не трябва да се стреми към същността им. Персонажът на жената в Атлас, определено ще ви допадне повече, тя е цялосен образ, но няма да спамя темата повече.
На въпросите - да се чете ли, отговарям с твърдо да. Ще получите глътка чист въздух, без излишен мистицизъм, но се подгответе с търпение - наистина е многословна.
Благодаря ти за хубавия коментар. Макар всички да са добре дошли, тук сравнително рядко има толкова съдържателни и обосновани мнения. Дори като чета твоето малко започвам да си ревизирам моето.:)
Стоян, благодаря за подкрепата, не очаквах такава.
Книгата е чудена, без да претендирам че мога да правя задълбочени коментари - чете се леко и тези 800 страници не се усещат. Това е единственият роман който съм чела на Ранд, но с удоволствие ще прочета и нещо друго....
Като се оставят настрана някои откровено изкуствени диалози, както и непонятните за мен мотиви на главната героиня да се самонаказва чрез луксозни бракове, книгата е разкошна, страшно четивна, увлекателна, както и не е за пренебрегване фактът, че е доста ограмотяваща. Поне за лаици като мен в сферата на архитектурата. Покрай героя и Роурк, се заинтересувах от сградите на Франк Лойд Райт, за да разбера какво всъщност има предвид Айн, като пише за модерните идеи на героя.
Имам усещането, че нигата е пропита от характерния начин на мислене/ съвсем не съм антисемит, напротив/ и на народа, който живее в обетованата земя - дали наистина това, което ни представят за добро, е всъщност такова. Изводът - скоро не бях чела толкова увлекателна обемна книга.
Наистина, на места ме дразнеше с лекото си порозовяване в духа на споменатите от друг коментиращ женски романи, но тези моменти са пренебрежимо незначителни /нека отчетем и времето, в което е написана/.
Остават ми още 100 стр. от книгата. За 1 седмица я прочетох на един дъх. Препоръча ми я приятел, който каза че приличам на главния герой. Книгата е за смели и принципни хора, които нямат капка лицемерие и имат самоуважение и обич към себе си и оттам и към другите. Определено не я считам за загубено време и ще прочета и другите ;)
Според основната теза в романите на Айн Ранд, с която съм напълно съгласна, качествените продукти са желани и съответно - ползвани. Колкото и коментари да пишем, с каквото и съдържание да са, истината няма да се промени. Айн Ранд е много четена. Това означава много харесвана. Без официално да е препоръчвана с директиви, или посочвана като "задължително четиво".
За мен лично и Изворът и Атлас бяха страхотни. Без значение на черно-белите герои и ситуации.Може би, защото съм напълно съгласна с нейното виждане за тези конкретни герои и ситуации. Може би защото съм живяла и в псевдосоциализъм. А може би защото и днес съм свидетел на действия, които са едно към едно с това, което тя описва.
Прочетох "Изворът" с голям интерес. Препоръчвам я горещо.
Невероятна книга за свободата, силата и постоянството. За смисъла, идеите, любовта. За двуличието, посредствеността и масите. Четях с часове и не можех да спра, а дълго, след като приключих книгата, не можех да посегна към нова. Препоръчвам я на всеки.
Тъкмо приключих с книгата. Не е за всеки, както се признава и в самата нея. Ако в онези евремена, съкровеността на идеалите е изглеждала като егоизъм и безсмислица, в наши дни може да се окаже невъзможно дори нейното разпознаване, още по-малко да се радва на популярност. За увелкателния стил няма нужда от коментар - малко книги с по близо 900 страници се четат за 3-4 дни. Черно-белите герои са ни крещящо необходими във време,в което не се знае кое е добро, кое не е. Явно изборът не е между добро и зло, а между приемливо и това, която наистина си заслужава. Това, което е приемливо, се мени постоянно. Това , което си заслужава, изглежда вечно. Малко хора биха издържали книгата, дори се чудя как е станала толкова популярна. Както и да е, в моята библиотека стана един от безценните бисери, към които с удоволствие бих се върнала.
приятно е да се четат коментари на интелигентни хора, благодаря :-) заинтригувахте ме и ще се прежаля :-D приятел ми препоръча книгата...
Всеки има право на мнение и личен избор,какво,кога и как да чете.
Лично моето мнение е че "Изворът" пасва на определен тип съзнание и психика.На човек с определен мироглед,който наистина за някого може да бъде адски безсмислен и налудничав."Разни хора,разни идеали".
В крайна сметка точно "приказките" са възпитавали у нас определени качества и добродетели,когато сме били на определената за това възраст.Смята,че книгите на Ранд са приказки за възрастни хора,които могат да оценят света през един друг поглед.
Не знам колко от коментиращите тук са се занимавали с изкуство и за тези,които не са се занимавали,надали това е толкова важно...но от моята гледна точка на човек,който се занимава с изкуство от 15 години,споделям че тази книга ми даде много!
Ранд определя Архитектурата като най-висшо изкуство,може би,защото това е било най-близко до нея,но като цяло няма значение дали ще се възвеличи архитектурата,пеенето,танците,тантричното изкуство или филмовото,въпросът и смисълът на всичко написано е ясен!
От гледна точка натова,че не всеки разбира изкуството,смятам,че Ранд не е за всеки и не би се харесала на всеки.
Извинете ме за грешките на места,но не мога да си редактирам коментара,а го написах светкавично бързо.
Моля, няма нищо, благодаря за хубавия коментар.:)
Обективизмът-псевдофилософия??!!Шегувате,ли се?!,,..наивна и безсмислена в крайността си псевдофилософия"-този който е написал това прочел,ли е поне нещо от мис Ранд?,,Капитализмът непознатият идеал",,Философията:кому е нужна","Новата левица","Химн","Ние живите"...?Прелистването на листата на една книга и преминаването с поглед по диагоналната система не се смята за четене.
Благодаря Ви за това очевидно компетентно мнение относно познанията ми и маниера ми на четене.:)
Моля.Мнение за маниера,Ви,на четене,а и на каквото и да било друго свързано с ,Вас,а и с когото и да било от коментиращите тук не бих могъл да имам,тъй като не Ви познавам.Но-,,насилена и безсмислена в крайността си псевдо-философия"/което впрочем е израз на "armydreamer"/ми звучи меко казано странно и учудващо.Ако нещо в тези 2-3 реда,Ви,е обидило-извинете!В никакъв случай не съм и помислял за подобно нещо.Но....... ,,...Повечето хора полагат усилия да избегнат трите въпроса,които стоят в основата на всяка мисъл,чувство и действие на човека,независимо дали той го осъзнава,или не:"Къде съм?Откъде знам това?Какво трябва да направя?"Докато пораснат достатъчно,за да разбират тези въпроси,хората са убедени,че вече знаят отговорите им.Къде съм?Да речем,в град Ню Йорк.Откъде знам това?Очевидно е.Какво трябва да направя?По този въпрос не са толкова уверени-но обичайният отговор е:каквото правят всички.Изглежда единствената беда е в това,че те не са особено дейни,не са особено уверени,не са особено щастливи-и от време на време изпитват безпричинен страх и неясно чувство за вина,които нито могат да обяснят,нито могат да заглушат.Те така и не откриват истината,че проблемът се корени в трите въпроса останали без отговори-и че тези отговори може да даде само една наука:философията.Философията изучава фундаменталната природа на битието,на човека и на отношението между човека и битието.За разлика от специализираните науки,които се занимават само с конкретни аспекти,философията се занимава с онези аспекти на Вселената,които се отнасят до всичко съществуващо.В царството на познанието специализираните науки са дърветата,а философията е почвата,без която гората нямаше да я има."-,,Философията:кому е нужна"-1974 година. И още,и още-есето е чудесно:ясно,разбираемо,логично,аргументирано...Ако,Ви,е интересно-вижте го.Надявам се да ,Ви,накара да видите още неща от тази ФИЛОСОФИЯ-наречена ОБЕКТИВИЗЪМ. С най-добри пожелания!
Последния анонимен - пишеш толкова неграмотно, че каквито и претенции да имаш относно едно художествено произведение, неговото разбиране и тълкувание, е просто смешно да те чете човек :)
А
Наистина не разбрах защо всички смятате, че героите на Ранд са черно-бели?! Аз категорично не споделям това мнение и определено го смятам за доста повърхностно. Нито един герой не е само бял или черен, ама нито един! В Атлас има черни и бели идеи... но това е съвсем, съвсем друго...
И с риск да обидя някого /въпреки, че предпочитам да го накарам да се замисли/ще кажа, че всички, които критикуват разсъжденията на Ранд са много добре описани в самите й романи. И пак там те са болшинство. Както и в живота в този блог... Защото хората, които не могат да градят - заграбват изграденото от други.
Публикуване на коментар