I am the Messenger - Markus Zusak

"The gunman is useless.
I know it.
He knows it.
The whole bank knows it.
Even my best mate, Marvin, knows it, and he's more useless than the gunman"

Получих я като подарък. Приятна книга. Прочетох я с удоволствие.

Историята започна многообещаващо, а пък свърши малко нещо мелодраматично и предвидимо. Нашето момче е деветнайсет годишен таксиметров шофьор, който се носи по течението в депресиращо безперспективен град в компания от приятели, които досущ като него не чувстват нуждата да избягат от него. След като в пристъп на необяснима (дори за него самия) самоотверженост предотвратява банков обир, ежедневието му се разнообразява под вещата ръка на неизвестен извършител. Промяната води до преосмисляне на заобикалящото и накрая героят е променен. Малко, но достатъчно.

"I have one housemate. He's called the Doorman, and he's seventeen years old. He sits at the flyscreen door, with sun painted onto his black fur. His old eyes glow. He smiles. He's called the Doorman because from a very early age he had a strong penchant for sitting by the front door.
...
I love the hell out of him anyway. But Christ, he stinks."


Стилът на писане ми хареса много - лек и динамичен, а циничното отношение на главния герой към живота, действаше много освежаващо. На моменти звучеше, като уморен и вечно неуспял полицай, пред пенсия, който е на прага да разкрие престъплението на живота си. Малко анахронистично, предвид на това, че Избраният едва е завършил училище.

"I cook.
I eat.
I wash but I rarely iron.
I live in the past and believe that Cindy Crawford is by far the best supermodel."

"I feel like I'm outside myself.
I watch myself drag Gavin Rose into the bush and beat him down to the grass, the dirt, and the fallen tree branches.
My fists clutter on his face and I put a hole in his stomach."

Препоръчвам я на звездобройци и безделници, които търсят малко меланхолично гимназиално настроение.