61 часа – Лий Чайлд

Книгата беше със специална препоръка като най-добър криминален роман на миналата година от ето тук (всъщност беше от един чудесен блог, който за съжаление вече май не съществува, но авторката е същата). На същото място може да се види за какво става въпрос най-общо. А това е моментът с наградата:

Като се поразрових, излезе, че Лий Чайлд бил всъщност британец, нищо че ползва такъв подвеждащ псевдоним и историите за любимия му герой се развиват все в Щатите. Приключенията на Джак Ричър ми бяха непозната територия и затова малко се изненадах от леко клиширания му образ, но пък всяка подобна поредица си иска своето и трябва да има изявен супер-герой – висок, як, непретенциозен, борави с всякакви оръжия, има ум като бръснач и някаква необяснима странност за чар. Джак Ричър няма дом и багаж. Живее просто така. На няколко дни си купува нови дрехи и хвърля старите, защото е изчислил, че поне за момента разходите за къща и пералня надхвърлят тези за нови дрехи.

Доволен бях от себе си, когато преди Джак се сетих, че шерифът е нашето момче, и че в старата сграда всъщност няма инсталация за производство на амфетки. Не ми дойде на акъла, че са стари държавни запаси, просто защото не знаех, че през войната официално са давали на пилотите дрога, за да ги държат във форма през дълги дежурства.

Книгата не блести с кой знае какви оригинално измислени неща като герой, местопрестъпление, оръдие или мотив, но пък е образцов пример за това как трябва да се изпипва един трилър. Изключително майсторска изработка. Премерено напрежение на точните места в правилните дози. Неизвестност, неочаквани опасности, причинени от мексикански престъпен бос и неговия таен наемник, и тук-там дупки от старинни револвери .38 калибър.

Плановете на аматьорите обиждат професионалистите.
***
В деветдесет и девет от сто случая надеждата е просто губене на време.
***
Плановете отиват по дяволите в момента, когато проехти първият изстрел.