Дамска детективска агенция №1 – Александър МакКол Смит

Александър МакКол Смит е роден в тогавашна Родезия, сегашно Зимбабве. Като юрист няколко години предава право в университета в Габороне (Ботсуана) и е написал единствената правна книга досега в историята на местното правораздаване. Настоящата книга обаче е силно художествена и разказва пак за Ботсуана, само че за случаите на една предприемчива дама, която решава да открие детективска агенция – Прешъс Рамотсве. Не е ли провокиращо? Кога сте чули изобщо нещо за Ботсуана, освен, че тази година за пръв път се класираха за финалите за Купата на Африка, където всички ги биха като маче у дирек?

В случките криминалното наистина го има, но то не е определящо. Надделява начинът на живот на местните, как разсъждават, какви са им важните неща в живота и как на този фон се разрешават заплетените ситуации с неверни мъже, изчезнали деца и други разни загадки. Историите са разказани по толкова максимално автентично африкански начин, колкото изобщо може да прецени европейското ми съзнание. Струва ми се, че само англичани (а вече и шотландец) могат да пишат толкова „африкански”.

В един от случаите на ма Рамотсве й се наложи да ходи до бушмените по периферията на Калахари. Нали помните оня вечно усмихнат симпатяга с шишето от „Боговете сигурно са полудели”, който говореше някакъв странен език, съставен от цъкания и подсвирквания? Е точно там и при такива хора се развиваше действието.:)

Леко ми погъделичка вниманието това, че на български обръщението mma (госпожа, жена, в книгата се среща повсеместно) е преведено като маа. Е кое е истината, кратко или дълго „а”? Проверих в компетентен ботсвански източник и се оказа, че недоразумението е при нас. По-долу можете да чуете как звучи "Dumela Mma!" или „Здравейте, госпожо!” на сетсвана:



Ще ви препиша и първия абзац, който според мен е образец как се пише интригуващо начало на роман. На преситения съвременен читател, ако не му грабнеш вниманието още със заглавието, корицата и първия абзац, после ще ти бъде доста по-трудно.

Офисът на маа Рамотсве в подножието на африканския хълм Кгале разполагаше с бял ван, две бюра, два стола, телефон и стара пишеща машина. Всъщност имаше и чайник, в който единствената жена частен детектив в Ботсуана си правеше ройбос. А също и три чаши - за нея, за секретарката и за клиента. Какво друго й трябва на една детективска агенция? За тази работа трябва интуиция и интелект, а маа Рамотсве притежаваше достатъчно и от двете. Разбира се, нейните качества не можеше да бъдат включени в инвентара.

Детективката и нейните клиенти постоянно се наливаха с ройбос, поради което от самото начало автоматично ги класирах като силно свои хора.:)

След огромния успех на книгите на МакКол Смит историите за ма Рамотсве са направени на сериал от ВВС и НВО, а филмовите права са били откупени от Антъни Мингела.

Ние сме тези, които първи са разорали земята, когато Модисе (Бог) я е сътворил - гласеше едно старо стихотворение на сетсвана. - Ние сме тези, които правят храната. Ние сме тези, които се грижат за мъжете, когато са малки момчета, когато са млади мъже и когато са старци, на които им предстои да умрат. Ние сме винаги тук. Но сме просто жени и нас никой не ни забелязва.

Българската корица на първия том е била яка.