Класическа фантастика от 70-те, пълна с космос, клонинги, космически кораби и извънземна заплаха. Ако сте човек без особено въображение или просто не обичате фантастичната литература, което си е почти едно и също, напълно е възможно и да не видите друго в романа. А всъщност има много друго, което е различно, оригинално и неочаквано, дори за изчелите стотици томове с фантастични варианти на бъдещето.
Живели си хората най-благополучно, колонизирали някоя и друга околна планета или спътник и в един хубав момент започнали да получават интензивен поток от информация от галактиката Офиучи, намираща се на 17 светлинни години от Земята. Оказва се, че това е безплатен подарък от някаква щедра и много напреднала цивилизация, която съвсем очевидно има много близки наблюдения върху хората и им предлага своите достижения. Голяма част от информацията е неразбираема, друга е силно изкривена от трансфера, но и малката част, която хората разбират, ги повежда скокообразно напред. Промени на собствената ни ДНК, симбиоза с други видове, клониране, запазване на съзнания и посаждането им в нови клонинги, означаващо на практика безсмъртие. И така 300 години рахат. Докато не идват Нашествениците. И случайно по същото време не пристига последното съобщение от Офиучите, с което искат да им се плати.
Живели си хората най-благополучно, колонизирали някоя и друга околна планета или спътник и в един хубав момент започнали да получават интензивен поток от информация от галактиката Офиучи, намираща се на 17 светлинни години от Земята. Оказва се, че това е безплатен подарък от някаква щедра и много напреднала цивилизация, която съвсем очевидно има много близки наблюдения върху хората и им предлага своите достижения. Голяма част от информацията е неразбираема, друга е силно изкривена от трансфера, но и малката част, която хората разбират, ги повежда скокообразно напред. Промени на собствената ни ДНК, симбиоза с други видове, клониране, запазване на съзнания и посаждането им в нови клонинги, означаващо на практика безсмъртие. И така 300 години рахат. Докато не идват Нашествениците. И случайно по същото време не пристига последното съобщение от Офиучите, с което искат да им се плати.
Това е голямата картинка, а малката, личната, ни разказва историята на Лило, талантлива генетичка, която неколкократно се забърква във фатални за нея нелегални... Не, поне нея като по-интересна ще ви я спестя.:)
Дразня се, когато в разни сериали ми се показва, че хората от бъдещето, ще са същите двукраки неандерталци като нас. Нелепо е да им облечеш шарени трика и да кажеш примерно: Добре дошли в 27ми век! В тази посока книгата е много по-смела от повечето фантастики, в които хората си остават застинали като организъм и съзнание. Човечеството има шансове, само че ключовата дума е трансхуманизъм.
Книга кратка, но с такъв мащаб на интересните допускания, че ще бъде препоръчвана от мен дълго време. Романът е номиниран за Локус.
Според мен желанието да обработваш земята с голи ръце и да ядеш плодовете на своя труд е безобидно, но глупаво до немай-къде.
***
Достигна до идеята, че човешката раса се израждаше в идиоти, като липсваше ясна делителна линия на такава промяна.
***
— Да ви почерпя ли?
— Предпочитам нещо слабо токсично! Оставям на твоя избор!
Няма коментари:
Публикуване на коментар