петък, януари 11, 2013

Пътешественикът във времето и неговата жена – Одри Нифнегър

За книгата разбрах, когато ми я препоръчаха двама приятели, които ми признаха, че поне единият от тях е ревал на края на книгата. И двамата са сериозни мъже. После видях още две мнения, като аз лично споделям повече това на Копо. Книгата има стойност, много различна е от конвейрните романси и до последно я четох с интерес, за да видя накрая какво ще стане. Има не много популярна постройка, като главите общо взето се редуват – една от името на Клер, една от името на Хенри. 

Пътуването във времето е обичана тема във фантастиката, само че това тук е любовен роман, а не фантастичен. Нищо, че има пътуване във времето. Притегателното в романа е не как и защо става пътуването или ефектите от него, а отношенията на двамата герои. Наистина, там има и други разни трето- и четвъртостепенни персонажи, но главното са двамата, Клер и Хенри. И при условие, че времето е най-непознатото ни измерение, никой не може да каже какви ще са ефектите от ходенето напред-назад, нали? Ще можем ли да се срещаме сами със себе си? Ще можем ли да променяме бъдещето или всичко е предначертано? Ако някой умре, не може ли миналото му „аз“ да ходи напред в бъдещето и така той да продължи да живее? Но както вече споменах, качествата на този роман не са във фантастичното, а в описването на една неконвеционална любовна история, а аз такива не умея да разказвам или преразказвам. Подозирам, че ако сте харесали The Notebook, ще харесате и тази.

Оригиналното заглавие е The Time Traveler's Wife или „Жената на пътешественика във времето“. Главната фигура е тя, но преводът леко е променил акцента. Има и филм от 2009 с някои си Ерик Бана и Рейчъл МакАдамс, бозява работа. 

5 коментара:

Nightwish El каза...

Гледала съм само филма. Не знаех, че има книга.
Малко измислена работа ми се стори. В книгата сигурно звучи далеч по-достоверно. :)

Стоян каза...

Е, не мога да кажа дали разликата е колосална, но книгата беше доста приятна.:)

almaak каза...

аз нарочно не гледах филма.

Магарето каза...

Мда, съвсем отговорно мога да кажа, че филмът е пълна боза!

Aneliya каза...

Това е една от най-вълнуващите книги, които съм чела. Още си спомням невероятния стил и език (четох я на английски) и логическа свързаност, които ме водеха из сюжета. И аз бих я определила като любовна, а не толкова като фантастична.

След като прочетох книгата, гледах и филма - беше едно голямо разочарование. В книгата някак си царува оптимизмът, докато филмът е изключително песимистичен.