Краткосмешна история на България - Никола Веранов

Чудех се какво ли е вряло и кипяло в главата на човека, който е написал тази книга. Това видео дава някои отговори. Дълги изречения, преситени с информация, много богат език и смешка във всяко едно. Висок научен стил, който рязко бива овкусен от иронични лафове, които привидно са толкова не на място и поради това толкова смешни, че се тръшкаш по гръб, риташ безпомощно с крака и не можеш да си поемеш въздух. Като цяло - доста високо ниво на интелект и дух.

Има обаче едно много важно условие-предпоставка, за да оцениш тази книга. Трябва да носиш на майтап. И като чуеш, че хонорара за буквите (които всъщност са попреправени гръцки писмена, които Кирил и Методи са откраднали по поръчка на тайните византийски служби) братята са го пропили по солунските локали, не трябва да се ловиш за пищова, а да те напушва смях. Същото важи и за други букварни супер-герои като Аспарух, Симеон, Паисий, Левски, царете, Стамболов и всички останали звезди от историческия ни небосклон, защото тази книга все пак е история на България.

Така започнал тракийският период в българската история. Траките под елинско робство живеели лошо и всеки ден тяхното положение се влошавало към по-лошо. Вземали ги за роби и ги обменяли срещу дрънкулки. На север от Дунава ги нарекли даки, за да могат да ги разделят и владеят. 

Но траките, както всички наши прадеди, не си поплювали, а се заели за работа. Те си избрали вождове и си построили могили. Могилата в Мезек станала по-висока от Акропола и който се съмнявал в тази истина веднага бил погребван без кон. Като закупили срещу жито и вино, срещу жени и роби няколко златни съкровища от Микена, създали си родно изкуство и си уредили изложба в Панагюрище. 

***

Но един ден, в историята въобще много работи стават в един ден, точно когато славянските племена се канели да си образуват държава, от север се появили прабългарите, наричани скити, хуни, унгрофини, авари, унугундури, чукундури та дори и тюрки. Фактически това била конницата на Аспарух, която според Златаревски наброявала 3 000 души, според Оспевански - 15 000, а фактически, както правилно ги преброи проф. Петренски през последната година - около 100 000, че дори и малко повече от 300 000. 

И ако ти, читателю, по някакви ирационални причини си се усъмнил в достоверността на изложените в този научен труд факти, трябва да знаеш, че другата гледна точка за същото, е тази на разни лъжехроникьори, живеещи на запад от Виена, които никога няма да прераснат в истински историци, защото нямат правилна методология.

Ако прочетете тази тънка книжка, ще умрете от смях. А дори и да не умрете, вече нищо няма да е същото, колчем се сетите за нашата история.

Още малко цитати тук.