сряда, януари 23, 2013

Ловецът на хвърчила - Халед Хосейни

Това е отвратително. Как може да се хвали и тиражира такава книга? Ама била за детството на две момчета, за "интересния" Афганистан. Може би, но се разказва основно за пребиване на хора с камъни на стадиона през почивката между полувремената, военни извращения, изнасилени деца, физически и психически осакатени за цял живот и прочее нещастия. Безспорно ще е интересна на много любознателни западняци, които си нямат хабер от Изтока, на милозливите им бели жени, на състрадателните им деца. Ще четат с потрес и ще се радват, че те са добре и страните им са къде по-уредени от дивите територии на тези варвари. Че на финала е имало все пак някакъв намек за така любимия им хепиенд. Светът трябвало да знае. Глупости на търкалета.

Халед Хосейни явно умее да разказва, вещо борави с разните му писателски похвати, за да произведе текст с очевидни художествени достойнства, обаче разказва само страхотии. Това е първата му книга и както често се случва, в доста голяма част тя е биографична, а оттам и убедителна. Но пак повтарям разочарованието си, на такива книги на корицата трябва да се слага голяма черна точка за предупреждение. 

Книгата е доста популярна и не се изненадвайте, че е четена, харесвана и коментирана от много хора из мрежата. Ето коментарите някои познати или още не, които аз прочетох след самата книга. Ако беше обратното, вероятно бих бил по-позитивно настроен.

Тук пък има интересно интервю с автора.  

— Да им пикая на брадите на тия праведни маймуни. Не вършат нищо, освен да прехвърлят зърната на броениците и да рецитират една книга, написана на език, който дори не разбират. — Той отново отпи глътка. — Аллах да ни е на помощ, ако някога Афганистан попадне в техни ръце. 
*** 
Има само един грях. И това е кражбата. Всеки друг грях е вариант на кражбата. Когато убиеш човек, открадваш му живота — каза _баба._ — Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност. Разбираш ли? 
*** 
— На този свят има само три мъжки държави, Амир — казваше той. Изброяваше ги на пръсти: спасителката на бежанци Америка, Великобритания и Израел. — Останалите — той махваше с ръка и сумтеше презрително… — те са като дърти клюкарки. 
*** 
В университета преподавателят по творческо писане често казваше за клишетата: „Пазете се от тях като от чума.“ 
 *** 
 _Кръвта е могъщо нещо,_ бачеам. _ 
*** 
— Аз израснах в Америка, Амир. Ако Америка ме е научила на нещо, то е, че няма по-голям грях от това да се откажеш. 
 *** 
Самотен лист в гората, трепнал от крилото на подплашена птица. 

За финал прилагам две весели клипчета от Маз Джобрани, който е иранец, но все тая, ще свърши работа за оправяне на настроението.:)


27 коментара:

Stoyan каза...

Най-накрая някой да им каже! Мислех ,че нещо съм сбъркан та само аз не харесах тази книга!Захвърлих я по средата,пълна гадост и гавра с мен като читател

Анонимен каза...

Книгата наистина е прекомерно тежка и популистка.

Преди три месеца я четох, но не писах за нея - защото реших, че не бива да я популяризирам.

Горан

Анонимен каза...

"Халед Хосейни явно умее да разказва, вещо борави с разните му писателски похвати, за да произведе текст с очевидни художествени достойнства, обаче разказва само страхотии. Това е първата му книга и както често се случва, в доста голяма част тя е биографична, а оттам и убедителна. Но пак повтарям разочарованието си, на такива книги на корицата трябва да се слага голяма черна точка за предупреждение."

Точно до същите изводи стигнах и аз - затова не писах за книгата, за да не я популяризирам!

Горан

Стоян каза...

Благодаря, момчета, за неочакваната подкрепа.:)

Анонимен каза...

Не че искам да го играя напук, но на мен книгата ми хареса много. Тежка е, на места гадна, но лично за мен е силна и добра :)

А

Христо Блажев каза...

Толкова да не съм съгласен, Стояне, просто няма накъде. Но, както неведнъж съм казвал, личното мнение е по-важно от всичко, така че уважавам твоя поглед към книгата.

Orehovka каза...

И аз съм от лагера на тези, на които книгата е харесала. :) Има си слабости, особено завръщането в Афганистан, но въпреки това ме остави с много позитивни впечатления.

Стоян каза...

Ще бъде ли възможно някой от харесалите книгата да ми даде пример кои нейни позитиви компенсират посочените от мен негативи? Благодаря предварително.:)

Orehovka каза...

Ами на първо място аз не съм съгласна с тази критика - "Халед Хосейни явно умее да разказва, вещо борави с разните му писателски похвати, за да произведе текст с очевидни художествени достойнства, обаче разказва само страхотии". Аз не останах с впечатлението, че разказва само за жестокости и озверяване. Онази част, в която описва как се влюбва в жена си и как се женят, ми се видя много поетична. А и твоята критика към описването на страхотиите ми идва странна, като се има предвид, че става дума за Афганистан. (Все едно да почнеш да четеш "Архипелагът Гулаг" и да кажеш "Абе този Солженицин, добро перо има, ама защо пише само кофти неща, защо изкарва хората зверове".) Всички образи, описани отпреди завръщането в Афганистан бяха доста убедителни, по моя преценка. Както и развитието на историята, впрочем - добре ми е познато това състояние на вина, когато толкова вече не можеш да понесеш какво си направил, че започваш да пренасяш всички негативни емоции към този, който те кара да се мразиш. (Който не е вършил кофти неща, да стане и да хвърли камък). Въобще книгата си има доста други пластове, освен този на страхотиите.

Стоян каза...

Съгласен съм с всичко, включително, че и моето "само страхотии" е пресилено. Онази част с жена му наистина беше приятна. И вината, и омразата и войната, всички тези неща ги разбирам, но те само наливат вода в моята мелница - в книгата преобладават страхотии, каквито аз не искам да чета и не одобрявам да се популяризират.

В тази връзка препоръчвам интервюто с психолога Христо Монов от последния брой на Капитал. Много умни приказки на много свестен човек.

Анонимен каза...

На мен книгата въобще не ми хареса и ми се струва прекомерно хвалена. Борави се в творбата с твърде много стереотипи и клишета. Уж има автобиографични елементи, но те са повлияни от детството и юношеството в САЩ и естесвено от днешната позиция на автора посланик на добра воля към ООН. Големи спомени от родината си едва ли има понеже на 5 год. възраст заминава за Техеран, после Париж и САЩ. И естествено в романа Асеф, който е полунемец трябва да е с наци наклонности и т н. Типично по американски. Клишета, клишета... Вярно, че писателят е предствител на американското Creativ-Writings-общество и затова е учил как се пише, но има доста дразнещи и удобни случайности из повествованието и въобще в картината на добро и зло. Просто прехвален шедьовър и писател с амбиции без особени дарби.

Анонимен каза...

"в книгата преобладават страхотии, каквито аз не искам да чета"

+

"посочените от мен негативи"

Какви негативи да оборвам, когато в случая ти ги асоциираш само с личния си вкус ;)

А

Стоян каза...

Убиване на хора с камъни на стадиона през почивката между полувремената, военни извращения, самоубийства, изнасилени деца, физически и психически осакатени хора.

Анонимен каза...

Да бе, Зонец, ясно. Това са неща, които не искаш да четеш. Ама защо да го оборвам това? Не ти е кеф, ми не чети. За мен това не прави книгата слаба. Аз и Барселона не харесвам и ги храня зверски, ама доста раздават:)

А

Стоян каза...

Някой освен теб да е казал, че е слаба?:) Просто разказва за гадости. И си прав, понеже не ме кефи и повече няма да чета от автора.:)

Анонимен каза...

Джентълмена с име А.,
Ти чел ли си книгата или говориш принципно, но не подготвен?

Goran.blog.bg

Анонимен каза...

Специално тези книги ги слагам заедно със Слънцата ги слагам в едни от най-добрите , които съм чел. Автора има уникален стил на писане и изобщо не ме интересува какво описва ако ще да е , че "дрането на човек е същото като на овцата"(Муруками по Алвинов преразказ) стига да го направи добре.
Зонко ориентирай се към четенето на любовни романи , те няма да те разочароват като Хосейни.

Мишев

Стоян каза...

Радвам се, че на теб толкова много ти е харесала. Благодаря за препоръката, ще се възползвам при пръв удобен случай.:)

Nelly Mihova каза...

Току-що прочетох книгата. За 24 часа.Отдавна не бях чела по този начин. Уважавам мнението на Стоян, и може би точно заради " гадостите" е трудно да се хареса книгата. Хората не обичат да им се показва истината и затова предпочитат да стоят в комфорта на своето спокойствие,извръщайки глава от това което наистина се е случвало в тази страна. И не само там,разбира се. Хареса ми сравнението със Солженицин- много точно!

Стоян каза...

Супер, радвам се, че ти е харесала. Забелязвам, че в коментарите на тая книга всички силно се "уважаваме"...:)

Анонимен каза...

Не всички, аз лично само двама. Ама не искам да си го навирам в очите на останалите. Толеранс един вид :)

А

Стоян каза...

:)

Анонимен каза...

Забелязала съм, че когато една книга стане популярна, винаги ще се намери кой да се опита да обясни защо точно книгата не става. Забелязала съм, че откакто интернет се появи, всеки, който се докопа до клавиатура, се мисли за писател. А също и, че тези, които дори в интернет драсканиците са некадърни и слаби се обявяват за критици, за съжаление литературна критика и правосъдие не се раздава току-тъй. Какво ли не прави завистта...

Стоян Христов каза...

Уважаема госпожо/-це,

а дали сте забелязала, че различните мнения на двама души за една и съща книга нито означават интелектуално или морално превъзходство на единия над другия, нито променят стойността на книгата?

А иначе, благодаря за коментара.:)

Unknown каза...

Стояне, вземи се гръмни! Ох, сори, че ползвах този израз! Най-вероятнот ще нараня крехката ти душевност!

Стоян Христов каза...

Ънноун, всъщност ме нарани това, че някой, който не ме познава, идва и опитва да ме обижда, защото... не умее да общува културно и възпитано? Защото имам различно от неговото мнение за някаква книга? Защото... каквато и да е причината, тя не е обоснована с нищо.

А можеше и да се запознаем с нещо от рода на: Здравей, радвам се, че и някой друг и чел книга, която толкова ми хареса. Знаеш ли, че в нея открих... запомних... препоръчвам още от същия автор...

ninfil каза...

Аз съм от хората, на които тази книга не им харесва.И предвид разочарованието си не съм се решила да посегна към друга книга на Х.Хосейни. Може би след време.