Боговете на вината – Майкъл Конъли

Остаряването не е за слабите.

Мики Холър защитава интернет-сводник, който е обвинен в убийството на Глория Дейтън. Нали помните, това беше онази проститутка, към която Холър имаше слабост и й помагаше като я защитава без пари, също като баща си някога. Е, явно било каквото било, защото Глори Дейс вече я няма. Не стига това, ами обвиняемият по всичко изглежда, че е невинен, само дето някой здраво го е натопил. Кой и защо би отстранил една залязваща „компаньонка”? Старият адвокат, при когото нашето момче ходеше на консултации, винаги повтаряше нещо, в което и аз открай време съм убеден. Най-важният от всички въпроси е защо. Отговаряш на него и всичко останало са подробности.

Романът започва вяло, може би леко разпиляно, докато се усетим кои са важните нишки, за които си струва да внимаваме. Няма ресторанти, няма джаз. Майкъл Холър е минималистичен както откъм офис (задната седалка на неговия линкълн), така и откъм храна – хамбургерите са неговото верую. За сметка на това паяжината, която изгражда, за да поведе и подведе прокурори, съдебни заседатели, свидетели, че даже и извършители, е толкова красива в своята сложност, че няма да можете да й се нарадвате. Едно постижение води до следващото, то служи за база на третото, а чрез него доказваме четвъртото и т.н. и т.н. Финтовете му в съдебната зала неочаквано, но пък може би логично, докараха солидни неприятности лично на неговата глава, но в какви опасности се накисна сам ще си прочетете сами. Мога да ви уверя, че книгата се чете за един ден – вечер, сутрин, даже и с фенерче под юргана. Направо няма да можете да я оставите, а особено втората й половина ще ви вземе акъла. Няма шега, това все пак е Майкъл Конъли във върхова форма.:)

Освен всички хубави неща, с тази книга Бард са се опитали да си заслужат и шепа дребен чакъл в градинката им. Би ми било интересно да разбера какво са имали предвид със споменаването на „газови дърворезачки” (стр. 97, извинявай, вуйчо Ваньо), защото всъщност подозирам, че се имат предвид бензинови. Интересно ми е също какъв е този човек на високото столче на корицата, защото макар да изчетох книгата на един дъх, съм готов да се обзаложа, че в нея няма важна такава сцена, персонаж или дори намек. Също така и дали ползват услугите на коректор, който да проверява за дреболии като случайно натисната буква два пъти (например гг) или хипотетична обърквация в диалог с две поредни реплики на единия герой, които обаче по смисъл принадлежат на двама различни такива. Допускаме, че всичко това се е случило в бързината, защото са искали да издадат най-новата книга на Майкъл Конъли възможно най-бързо и да зарадват многобройните му читатели. А като такъв аз съм предимно дълбоко благодарен.:)

пп. Боговете на вината е прозвището, с което Холър нарича 12-те съдебни заседатели, защото  на практика те решават кой е виновен и кой невинен.