понеделник, ноември 17, 2014

Адски тъп – Томи Яуд

Каква е разликата между турист и расист? Две седмици.

Кой е Томи Яуд? Томи е една от най-големите звезди на немската комедийна сцена и то не от онези, които само претендират, че пишат оригинално, а никой не ги разбира. Той е от тези, които продават милионни тиражи. Логично и с право можете да предположите, че е млад (70-ти набор), и че има връзка с телевизията (сценарист е на ситкоми и предавания в Sat.1). Той е от тези млади комедийни сценаристи, познати и по нашите телевизии, които могат да си позволят да се подиграват с всичко свято за съвремения германец/българин. Дори и случайно да следите какво се случва в тези среди, Томи няма да го видите по писателски партита, да дава интервюта или въобще публично да се перчи с каквото и да било. Силата му е, когато седне да пише, а статията за него в „Шпигел“ е със заглавие: „Хронист на неудобството“.

Млада двойка се записва на организирана екскурзия до Намибия. Разочарованията и мрънкането започват още на летището при запознаването с останалите екскурзианти, които са, както при всяка организирана екскурзия, истинска менажерия. Главният герой Матиас (на галено Маце) също дава солиден принос към шантавостта на компанията, когато се сеща, че е забравил да капарира току-що намереното и тъй дълго търсено ново жилище. Да, ама в намибийската пустиня интернетът и мобилните услуги не са особено изобилни, да не говорим, че човек трябва да се бори и с разни адаптери, зарядни, ухажори на жена си, досадни провинциални типове и всичкото това тайно, защото не смее да признае на половинката си своя заплес. Сложни и пресложни планове се сгромолясват гръмовно, както обикновено става с такива като тях. Постепенно главният герой така задобрява в излагациите си откъм честота и сила, че в един момент вече и жена му не може да го трае. Така беше оплел конците, че ми заприлича на удхаусовите смотани стари ергени, които също така обичат сложните планове с благородна цел и самонакисването в ужасни неприятности като междинен резултат. По същата аналогия накрая, разбира се, всичко е цветя и рози, можете да не се съмнявате.

Книгата „Адски тъп“ (Hummeldumm) е обявена за най-успешен немски роман за 2010, а аудиоверсията й я чете лично Томи. В нея има доста диалект, езикови и расистки подигравки, както и бъзици с младите консуматори, митичните немски пенсионери, които пътуват по организирани екскурзии по цял свят и всяка друга достатъчно обемна група, за да е представителна и да се сетим кого иронизира. Всичко това я прави едновременно близка нам и също така труден клиент за превод и издаване в България.
 
Знайте също, че ако случайно някъде прочетете нещо за тази книга, тя най-вероятно ще бъде с друго заглавие. Това е така, защото оригиналното Hummeldumm няма единствен точен и еднозначен превод на български. 

пп. Ако мислите да я четете, моля ви, запишете се първо на една организирана екскурзия. После ще ви бъде адски... смешно, обещавам.:)

Няма коментари: