понеделник, ноември 10, 2014

Старопланински легенди – Йордан Йовков

Историите на бае ви Йордан не ги бях поглеждал от ученик. Тогава ги четох, понеже нали е задължително, а не че чак толкова са ми харесвали. Малко лигави ми се виждаха, все на романтика, драматична любов и саможертви ми се струваше, че избиват. Още повече, че по принцип голяма част от разказите му като че ли са за равното, за хората от голямото добруджанско поле. А в тоя сборник, ако обърнете внимание, са все за планината - за Котел, Жеруна и тъдява. То и заглавието му такова, предполага истории за митични хайдути и други такива правилни хора. И ако човек си има някаква времеемка работа, като да речем гладене на пране или дялкане на дървени лъжици, не е никак лошо, ако вземе и си пусне една такава аудиокнига да му разнообразява тишината. А пък и тематиката на възрожденските истории някак се връзва с дървените лъжици.

Някои от разказите и сега ми бяха откровено неприятни, като например „Шибил“. Хайдутин, дето е изтрепал сума ти народ, и ще иде да се предава зарад една лигла. Ама хубава била, ама хубаво се смеела, дрехите й били скъпи - глупости на търкалета, кифла, да не е само тя?!

В „Кошута“ и „Божура“ разните несподелени любовни истории продължиха с все така прозрачен и отегчителен нещастен край. Вероятно обаче според Йордан Йовков така се полага на легендите – малко да бият на турски сериал по сладникавост и драматизъм.

Други пък ми харесаха без изобщо да се сетя, че и преди съм ги чел. Чисто ново усещане на удовлетворение от разказаните събития в „Най-вярната стража“, „Юнашки глави“, че даже и в „Индже”.

„През чумавото” ме подразни с пълната липса на логика и някакво разумно обяснение на събитията, а „Игликина поляна” макар леко да позаглади нещата, накрая остави същия неприятен дъх на непонятност. 

Най-случайно се оказа, че вчера също е била бележита дата – две години след Освобождението на този ден се е родил същият този Йордан Йовков. Такива дати вероятно могат да се разглеждат и като удобен повод за припомняне на позабравени класики, пък макар и леко спорни откъм наслада от прочита. Ако се престрашите, аудиокнигата можете да изтеглите безплатно от Либривокс ето тук, а текстът го има тук.

13 коментара:

любопитка каза...

Йордан Йовков е един от любимите ми български автори и най-вероятно коментарът ми ще е изключително пристрастен :) Вашето ревю ме разочарова и подразни. За стойността на дадено произведение, темите засегнати в него и начина, по който са описани трябва да се взима в предвид епохата, в която то е създадено и историческите обстоятелства, които са го сапътствали. Такъв анализ липсваше в ревюто. Несериозно е да слушаш аудиокнига докато гладиш и да смяташ, че това е достатъчно, за да вникнеш в атмосферата. Много жалко, ако в живота си не сте срещали човек за когото сте бил готов на големи саможертви и че отхвърляте това поведение. "Е, какво пък ако не е тая кифла ще е следващата." - с такова отношение се губят ценностите на един народ.

Стоян Христов каза...

Уважаема госпожице,
благодаря Ви за коментара. Няма нищо чудно и лошо в това различните хора да имат различни вкусове и съответно различни мнения за едни и същи книги. Съжалявам за дразнението и разочарованието Ви, но явно да анализирам епохата на писане на Йовков не ми е било достатъчно интересно и затова не съм се поинтересувал. Пропуснал ли съм нещо важно?

Ще си позволя да не се съглася, че слушането на аудиокниги е несериозен начин да се запознаеш с тях, съдържанието, атмосферата им и т.н. Също така не съм убеден, че йовковите предания са добър пример за голяма саможертва. По-скоро ги виждам като истории за замаяни от любов или други работи млади глави, които не са се и замисляли над думи като саможертва, ако изобщо са ги знаели... За големи такива бих препоръчал да се обърне внимание например на Записките на Захари Стоянов.

Благодаря още веднъж за споделеното мнение и за възможността да се запозная с още един книжен блог. Каузата на споделянето си струва, дори и без големи думи и саможертви.:)

любопитка каза...

Благодаря за отговорът, но ми е любопитно защо решихте, че съм госпожица :) А моят блог е от скоро и е доста скромен, но се надявам с времето да стане приятно място, пълно със съдържание!

Стоян Христов каза...

Моля да ме извините, ако съм се заблудил, но от духа на коментара и наличието на собствен блог реших, че авторът е доста млад човек.

Пожелавам Ви приятно четене и удоволствие от блогването.:)

veneta hristova каза...

Абсолютно тъп човек, който нищо не разбира от литература. Явно си въобразява, че като оплюе един български класик става "оригинален", плюс това книгите не са нещо което да служи за фон докато си гладиш дрехите или мляскаш на масата. Бих искала да ми посочи класик, който да харесва. Дали има такъв?

Стоян Христов каза...

Г-жа, айде малко по-любезно, а?:)

almaak каза...

@Стоян Христов мисля, че дамата не говори на Вас, сър.
^_^

Анонимен каза...

Според мен е около 35, щом се засяга на тема българска класика (дали да не се напише с кавички?).

Без колебание обижда и се кара с околните, което се отразява на социалната й среда (лиса на такава?). Най-вероятно е сама и това й дава нужното време да чете всякакви неща из нета и да се гневи за нищо и никакво.

Потенциален нисък управленски пост, придобит следствие на агресията, която се засилва при осъзнаването, че не е достатъчно компетентна дори за ниския си пост. Мачка тези под нея и обгрижва по-горните...

А може би обяснението е възможно най-просто: грозна е и няма кой да я чука :)

А

Orehovka каза...

Защо ли анонимните коментари винаги са най-злобни. :)
Мен Йовков също доста ме кефи и съм на 36, щастливо омъжена. :) Не виждам нищо дразнещо в ревюто на Стоян обаче (от личен опит съм се убедила че когато силно се дразня на нещо, обикновено в кофарата ми се е накокошинил бодил плачещ за самоанализ). Anyway. Ако смяташ да продължиш с Йовков, по-добре зарежи аудиокнигите. Четецът никога не може да пресъздаде звука на гласа, който ще създадеш в главата си, четейки за такива персонажи. А за Йовковите неща е важно да си ги възприемаш от първа ръка. :)

Траяна каза...

Ученикът Христов да прочете анализите на модерния към момента литературен критик, и да после да пренапише в свои думи същото (с вмъкнати важни ключови изрази като "селска мъка"), иначе остава с двойка по литература от анонимните лелки.

Стоян Христов каза...

Хаха, едва ли ще мога, затова предпочитам да отида в ъгъла с вдигнати ръце и периодично да си препрочитам критичните коментари.;)

Анонимен каза...

Случайно Ви видях коментара и тъй като Йовков рядко се чете извън училище, реших да надникна. Очевидно късият разказ не е Вашият стил. В него всяка дума има значение, а Йовковите разкази са си късички, дори и тия, които той нарича легенди. А в легендите има и малко магичност и втори и трети пласт. Казвам убедено че това не е Вашия стил, защото ако беше, щяхте да разберете че "Кошута" изобщо не е любовен разказ (до Вашия коментар смятах че това е видимо и от самолет), "През чумавото" си е съвсем логично, а що се отнася до "Шибил" - истинският Шибил (имало е такъв)е бил силно нелицеприятна личност , а Йовков го е описал като човек.

Стоян Христов каза...

@последния анонимен

Благодаря за препоръките, но за съжаление не съм в състояние да ги спазя - страшно обичам да чета разкази, повече от романите.

Пожелавам Ви здраве и да се пазите от прибързани заключения.:)