Още едно попълнение от кратката поредица с журналистически
разследвания на криминалния репортер Джак Макавой.
След сума ти години в „Таймс“ Джак е уволнен и докато си
подрежда нещата за напускане и въвежда в работата заместничката си, решава да
разчисти един последен материал – с убитата и заключена в багажника на собствената
си кола стриптизьорка и уж справедливо обвинения млад гангстер. Обаче ето ти
изненада – щом Макавой усеща, че нещата не са точно такива, каквито изглеждат в
очите на полицията, и влиза в дирите на истинския убиец, още в същия момент се
оказва изолиран от света, с анулирани кредитни карти, изключен телефон, хакнат
имейл и лишен всички други блага на електронната цивилизация. Убиецът освен, че
идва от най-тъмното на мрака, е и безкрайно предпазлив, планирал е всичко и
владее съвременните технологии на изключително ниво. Всяка заплаха се
отстранява умно и дори се превръща в предимство. Тук вероятно може да вмъкнем
това, че пияните Господ ги пази даже и в Америка, защото освен с късмет и
някаква сила свише няма как да обясним защо на Макавой и Рейчъл Уолинг
(агентката от ФБР, която работеше с Поета, нали помните?) на два пъти им се
размина на косъм.
Малко се подразних на характерния за Конъли момент,
когато при обграден убиец и приближаващи сирени на полицията, нашето момче не
оставя нещата на професионалистите и вместо да изчака подкреплението, се втурва
сам да залавя лошия. Нямам данни това някога да е донесло нещо добро.
Музиката в романа този път беше на The Doors, убиецът често си
пускаше техни песни, от което вече Riders on the Storm не ми
е особено забавна.
Изключително интересен и притегателен роман, който се
чете максимум за два дни.
За по-детайлно представяне на историята може да
надникнете при Копо,
който всъщност ми я препоръча и на мен.
Задният двор беше
толкова малък, че даже чихуахуа би се чувствала натясно в него.
***
Чувствах се като
човек без дом и служба. Ала все още имах кола, а в Лос Анджелис колата е
всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар