Танц с дракони - Джордж Р. Р. Мартин

След искреното разочарование от „Пир за врани“ и липсата на посока в повествованието на Джордж Мартин се бях зарекъл повече да не му чета глупостите. След големия успех на сериала обаче, който аз продължавам да не искам да гледам, се поддадох на масовата истерия и прочетох и петия том. Така е, прави сте, всички правим грешки.

Събитията очаквано не намериха посока, героите не постигнаха нищо, само дето Джон Сняг беше намушкан от братята му на Вала (ох!), а пък Церсей мина един тегел по без дрехи по улиците на столицата (ах!). Тези две неща като че ли най-силно са впечатлили зрителите на сериала и съм сигурен, че Джордж Мартин може да осигури още достатъчно такива, за да изравни и бие рекорда на „Дързост и красота“. Но какво от това? За какво ми е да чета стотици страници за герои без всякакво значение не само за мен, ами и за действието като цяло? Затова вече ако изобщо захвана да чета евентуален следващ том, той ще бъде филтриран до главите за Аря и може би Денерис, като за последната не е никак сигурно, баси тъпото същество...

Кой точно си въобразяваш, че си?

— Стражът на стените. Мечът в тъмното.

***

— Пророчеството е като опърничаво муле — измърмори той на Джора Мормон. — Струва ти се, че може да е от полза, но в момента, в който му се довериш, те ритва в главата.

***

Човек може да направи лапа от кал и да охлади треска. Може да засади зърно в кал и да отгледа жито, за да изхрани децата си. Калта може да нахрани човек, докато огънят само ще го погълне, но глупаците, децата и младите момичета винаги избират огъня.

***

Никой мъж няма нужда от свещи, щом го чака слънцето.