Девет живота - Сборник с фантастични разкази

Не съм вярвал, че някога пак ще чета такава главозамайваща и опияняващо хубава фантастика. Заблуждавах се, че всичко качествено вече е прочетено, и разкошотиите от най-силните години на великите майстори никога вече няма да се повторят. Да, ама не.

Сборникът произлиза от мътните за книгоиздаването времена от началото на 90-те. Освен характерните за периода кусури от рода на липса на редакторско-коректорска намеса, оформление и т.н. дреболии, сборникът има много важен плюс – той съдържа едни от най-качествените истории, които са излизали изпод перото на титани като Рей Бредбъри, Хари Харисън, Робърт Хайнлайн, Урсула Ле Гуин, Клифърд Саймък, Роджър Зелазни, Робърт Шекли, Айзък Азимов. Внушителна компания, нали?

"Девет живота" на Урсула Ле Гуин, който е дал и името на сборника, е просто великолепен! Толкова чиста и ясна мисъл и съждения за философията на "аз" и "ние", за силата на всяко от тях... Само фантастиката е способна да проиграе с примери такива абстрактни и важни неща. Какъв човек може да се жертва за "аз" и какъв за "ние"? Ами невероятният "Ордер за убийство" на Шекли? В типичния му стил да те подканя да се присмееш сам на себе си и същевременно да си направиш равносметката, че нищо не пречи да съществуват и такива хора, които ги е срам, че в целия град нямат даже един крадец като хората, пък да не говорим за убиец. Ами прекалено старателният робот-полицай на Хари Харисън? Ами жестокостите на тераформаторите от "Ключове за декември" на Зелазни? Колко е ценен животът и може ли да се разпореждаш безотговорно със зараждащ се такъв? "За безследно изчезналите" на Джак Фини, който така сладко те изкушава с онзи лелеян шанс, който се пада веднъж в живота, да зарежеш всичко и да заминеш за там, за другаде, където всичко е различно. Толкова приятният "Септември има трийсет дни" на Робърт Иънг с характерния мирис на училище и ваканция. И не на последно място "Двестагодишният човек" на Айзък с неговото трагично търсене на най-същественото от това да си човек.

Толкова истини, така трогващо и искрено разказани, както могат да звучат само от устата на най-големите майстори. Техните истории ме карат да се чувствам млад, да съм сигурен, че най-интересното тепърва предстои.

На човек не му стига време и да запомня, и да изобретява; човек трябва да избира.

***

Всеки живее сам. Какво да прави, ако не протегне ръка на другия в мрака?

***

Младите и много старите винаги са самотни. Младите - защото още не са си създали връзки в обществото, а старите - защото вече са ги загубили.