Наведеш ли се, ще те стъпчат, изправиш ли се, ще те застрелят.
Вашингтонска
поговорка
Нови главозамайващи приключения с детектив Алекс Крос в
главната роля. Злото този път предпочита само ослепителни красавици и ги избира
в малките университетски градчета Дърам и Чапъл Хил. Там освен характерния
южняшки дух се помещават и световноизвестните университети „Дюк“ и „Северна
Каролина“, което означава море от красиви млади жени. За зла участ едно от изчезналите момичета е Нейоми, любимата племенница на Алекс, за когото залавянето на убиеца вече не е само професионално предизвикателство. Кой е убиецът? Къде държи отвлечените момичета? Не е ли сгрешил все някъде и някога? Стотици страници местната полиция, ФБР и Крос не могат да дадат правилен отговор. Докато накрая педантичното обикаляне и трупане на сведения не започва да подсказва нещо. Признавам си откровено, че подозирах съвсем друг човек, Патерсън е адски добър в посяването на заблуди, от които да поникнат опасности и напрежение и да върже екшън-развръзка.:)
В „Касъл“ (приятен високооборотен сериал, който гледам напоследък) писателят на
криминалета и главен герой Ричард Касъл чат-пат играе покер с приятелчета от
гилдията. Около масата разпознах физиономиите на Майкъл Конъли и Джеймс
Патерсън, което ми се видя адски готино. От една страна фактът, че съм им
научил физиономиите, а от друга и това, че те явно си допадат и се забавляват заедно.
В романите си Патерсън изглежда не се взима чак толкова
на сериозно, героят му винаги има и чувство за хумор, прави оригинални сравнения
и не е чак такъв киселак като Хари Бош. Да, от това не изглежда чак толкова
истински, по-скоро се превръща в един от онези супер-герои, за които си
сигурен, че винаги побеждават, но пак е приятно да четеш за черната планина от
мускули с добро сърце.
Музиката, която слушахме, бяха джаз стандарти в
изпълнение на Сара Вон, Били Холидей и Беси Смит, а тук-там се дочуваха и
блусове от Робърт Джонсън. Прилагам един брой от произведенията на последния, а вие си представете улиците с дебели магнолии и разклонени дъбове и къщите с пет спални и веранди отпред.
Мразовитият нощен
вятър ни раздаваше яки плесници.
***
Никога не съм
харесвал хотелските стаи, дори когато съм в отпуска.
***
„Дюк“ — този
„Харвард на Юга“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар