сряда, ноември 18, 2020

Полиция – Ю Несбьо

Хари Хуле по чудо е жив след "малкия" му инцидент с "Одесата" в предишния роман "Фантом", напълно и завинаги трезвен, само че вече се труди не в полицията, а за по-безопасно е преподавател в полицейската академия, с Ракел ще се женят, а Олег се лекува. И ако си мислите, че такава идилия е невъзможна в криминале от норвежкия крал на жанра, сте напълно прави. Защото в Осло някой започва да избива ченгета, които са се провалили в стари разследвания, и то го прави на оригиналните местопрестъпления. Принудително екипът от Котелното ще трябва да се събере отново, макар и в трагично променен състав.

Чичо Ю обича да подвежда читателите. Да разказва сцени без конкретика, но нарочно да те навежда на определени заключения, само за да може после да те изненада. Жив ли е Хари? Кой е охраняваният пациент в празното крило? Къде е дъщерята на психиатъра?

Не помня някога да съм чел книга с толкова много обрати и изненади! Открих и нещо друго – Ю Несбьо обича да пръска на парчета дори малкото успокоение, което настъпва, щом читателят си отдъхне дори след най-ужасния ужас, че поне се е изяснило кой, как и защо го върши, като заменя страха от това с още по-големия страх – този от неизвестното. Защото извършителят не е този. И тогава отново всеки неясен силует пред прозореца, всеки шум в пуста сграда, всяка отворила се зад гърба ни врата превръщат надбъбречните ни жлези във високооборотни помпи за адреналин.

Явно Ю Несбьо дотолкова умело е разработил този инструмент, че го ползва под път и над път, като дори в един момент след поредната нова хипотеза взе да ми се струва чак прекалено. Също отработен, макар и недолюбван от мен, беше навикът да се оставят оцелели злодеи за после. За следваща книга, където да продължават да творят зло.

Още възторг от същата книга можете да откриете при нашите братя и сестри по оръжие GFoxxxИвз, Христо, Копо, а вероятно и на много други места.

Март – непотвърденият слух за настъпващата пролет.

***

Интуицията представлява съвкупност от множество дребни, но съвсем конкретни факти, които умът още не е успял да уточни.

***

Сватба, без да се напиеш, е безсмислена като тоник без джин.

2 коментара:

GFoxxx каза...

Невероятна книга и любима поредица :) Аз вече прочетох и "Жажда" и трябва да те предупредя, че е брутално яка :)

Стоян Христов каза...

Видях, че ме водиш, и затова рекох да си наваксам.:)