понеделник, ноември 30, 2020

Хиляда дузини - Джек Лондон

Този сборник е особен и разказите в него никъде по света не са издавани в такъв комплект. Целта на съставителите е била да се издадат разкази, които до този момент не са били превеждани, и затова се е получила тази компилация от по-ранни, по късни (от 1901 до 1916), разкази за Клондайк, за Южните морета, за малките хора в големия град, за тези на ръба на закона или живота. Както вероятно и всеки друг читател е забелязвал, общото са принципите, силата на човешкия дух и удивителната воля за живот, скрита в крехките ни тела.

Казано просто така, може да прозвучи скучно, клиширано или наивно, но мога с чиста съвест да ви уверя, че нищо подобно няма да изпитате, докато я четете. Историите са богати на събития и емоции, често силно драматични, изненадващи и затрогващи. Джек Лондон явно винаги е обичал да разказва така, че да те хваща за гърлото.

Ще добавя само по няколко думи за тези, които ми направиха най-силно впечатление:

  • "Където пътят се разделя" (За защитената чест на една индианка.); 
  • "Големият въпрос" (За онази, която на младини бе избрала по-богатия кандидат, а след смъртта му беше издирила другия в мизерна колиба с една индианка край поточе в Аляска, както и какво могат да си кажат тези хора);
  • "Мъжеството на жената" (Един от най-силните разкази! За особения вид обич и загриженост, които виреят само в суровия север.); 
  • "Хиляда дузини" (За онзи, който беше тръгнал да забогатява като продава яйца на златотърсачите.);
  • "Окошарен" (За произвола в правораздавателната система.); 
  • "Неизбежният бял" (За глупака, който единствено можел да стреля като бог. С поздрав за А.); 
  • "Мърша и нищо повече" (За крадците на диаманти, на които не им понесе рязкото забогатяване.); 
  • "Развратницата" (За "опозорената" кандидатка.); 
  • "Ползата от съмнението" (Отново за проблемите на правораздавателната система и мястото на саморазправата в нея.); 
  • "Силата на силните" (Най-синтезираното обяснение как се прави държава, защо и как се разваля. Задължително четиво за всички българи, преди да идат до урните следващият път.),
  • "Краят на историята" (За виртуозният хирург, който спаси живота на любовника на жена си, както и какво получи за награда.);
  • "Бреговете на Сакраменто" (За човешката дрипа, която просто отказваше да умре.)

Прочетете този сборник, има страхотни попадения и е грехота такива бисери да потъват в забвение.

Още впечатления от същата книга можете да прочетете при Горан, където има и няколко доста любопитни цитата.

Принципите са си принципи, те са добри на мястото си, но най-добре е да ги оставиш вкъщи, щом си тръгнал за Аляска.

***

Многото месища са горе-долу добри за някое страхотно изсилване, но без устойчивост пукната пара не чинят, а устойчивостта и многото месища не се погаждат. Дребните, жилавите са тия, дето като се стигне до работа, знаят да се държат здраво, както мършавите псета се вкопчват в кокал. Не, дявол да го вземе, дебелите не ги бива за работа.

***

Последният е за илюстрация как са се изменили някои схващания за един век.:)

Мисията на белия човек е да събира парсата от света, а това е достатъчно голяма задача, отредена за него. Къде ще му остане време да разбира негрите.

3 коментара:

Анонимен каза...

"Човек, който обръща гръб на удобствата на една цивилизация, за да се сблъска с неопитната младост, с първобитната простота на Севера, може да смята, че успехът му ще е обратно пропорционален на количеството и качеството на безнадеждно закостенелите му навици. Той скоро ще открие (ако е способен на такова нещо), че навиците, свързани с материалния живот, са най-маловажни. Да смени такива неща като изискано меню с проста храна, стегнати кожени обувки с меки безформени мокасини, пухено легло със спане на снега, в края на краищата е много лесно. Истинското затруднение ще дойде, когато му се наложи да си изработи правилно отношение към всичко, което го заобикаля, а особено към ближния си. Учтивостта в обикновения живот трябва да замести със себеотрицание, сдържаност и търпимост. Така и само така може да спечели този скъпоценен бисер — истинското другарство. Трябва не да изказва благодарност, а да я проявява, без да си отваря устата, и да я доказва, като се отплаща по същия начин. Накъсо трябва да замени думите с дела, външната форма с вътрешно съдържание.
...
Тъй като запасът от захар и други дребни лакомства понамаля, взе да ги хваща страх, че неизяли полагащите им се дажби и за да не би единият да бъде измамен от другия, започнаха да се тъпчат с храна. От това ненаситно надяждане пострадаха, и лакомствата, и хората. Поради липса на пресни зеленчуци и движение кръвта им стана по-слаба и телата им се покриха с противни морави петна. Но те не пожелаха да си вземат бележка от това предупреждение. След това мускулите и ставите им започнаха да отичат, месата им почерняха, а устата, венците и устните добиха цвета на гъст каймак. Вместо да се почувствуват по-близки в общото си нещастие, всеки от тях злорадствуваше при явните признаци на скорбута у другия."
-- Цитат из "Бялото мълчание", сборник с разкази от Джек Лондон

Имаше ги, приказните древни писатели - личности, който познаваха и природата, и хората.
Няма ги вече - и у нас, и по света. Дано по-скоро открием техните внуци и правнуци, защото далеч са и Венера, и Марс.
https://trakietsadobri.blog.bg

Стоян Христов каза...

Здравей, приятелю, и благодаря за цитатите!

Винаги е имало добри разказвачи, независимо дали край огъня пред пещерата, или на виртуалния мегдан на глобалното село.:) Просто сега достъпът ни до всичко е по-голям, а предлагането толкова обширно, че човек не може да смогне да пресее всички автори и да открие веднага днешните даровити писатели. Ала ние ще продължаваме да опитваме, нали?:)

А конкретно за Джек Лондон, той ми изглежда, че е бил от онези звезди, независимо на кой небосклон, които горят толкова ярко, че горивото им стига само за кратко време. Всеки път, когато чета негова книга, се учудвам с какво удивително умение е писал и колко още непознати за мен бисери има в творчеството му. Трябва да се чете още.:)

Анонимен каза...

За жалост и аз съм чел твърде малко от неговите творби – явно „виртуалния мегдан“ наистина много ни разсейва.

Полезно е да се чете – колкото повече, толкова повече. :)
Друго – здраве и жива природа, за да бъде музиката с нас.
https://trakietsadobri.blog.bg