Потресающа книга! 438 страници валеж от гениални прозрения.
До скоро изобщо не бях чувал за Хайнлайн. Изрекламираха ми го, като един от тримата велики на научната фантастика - Кларк, Азимов и Хайнлайн. Малко се позачудих, ама любопитството си каза думата. Сега, след като си получих дозата, мога с чиста съвест да кажа, че си заслужаваше всяко тире.
Смешното е, че изобщо не мога да събера историята в кратце. Скромното ми мнение е, че не може книгата да се разглежда, както е намекнато в Уикипедията, като похвала на сексуалната революция. Трудно ми е да си представя, че това е била основната идея на книгата. Не че в книгата липсва секс ;-) Е, не е от онзи атлетичния, при който трябва да преброиш броя на крайниците, за да разбереш броя на участниците. (Не мога да се сетя за точния цитат.) Голям спор може да възникне и при определянето на главния герой и се страхувам, че в този случай истина няма да се роди. Двама гениални героя - Джубал Харшоу (що за странно име) и Валънтайн Майкъл Смит (що за странно име). Вторият може да го е кръстил така, за да го впише в концепцията за Архангел Михаил. Шегичка! Толкова елементарно не е! Не липсват и силни жени.
Историята не прилича на никоя друга, която съм чел до сега. Първото впечатление - от първите 10-15 страници имам предвид - беше за научно-фантастичен роман, със всичките му салтанати - космически кораб, кацащ на Марс, капитан, екипаж от подбрани типове хора с коефициент на интелигентност далеч над високия, различна религия и кулутра. После картината на космическата одисея се срина и книгата започна да наподобява диалозите на Платон, в които се нищят последователно, а понякога дори и разбъркано, абсолютно всички аспекти на човешкия живот. Един вид философски есета. Да, ама не било точно така! В един момент "Сократ" се загуби тотално от хоризонта и книгата се превърна в нещо като сектантско четиво, в което всички фундаменти на Земния (планетата Земя, имам предвид) живот се разбиват на пух и прах. Според мен този момент можеше да е по-кратък, но кой съм аз, че да критикувам. И накрая дойде частта, в която "Сократ" го въвеждат в някакво свръх откачено затворено общество, противоречащо коренно на неговите разбирания. Развръзка няма. Има само катарзис. И награда Хюго през 62ра година :-)
вторник, януари 23, 2007
Странник в странна страна - Робърт Хайнлайн
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
32 коментара:
Обещаващо звучи. Само тоя момент със "светата троица" предполагам, че ще разбуни духовете...;)
хихи! чети, чети! не го мисли сега ;-)
Чудно,че не си чувал за Хайнлайн. Но, по-добре късно, отколкото никога. На мен той дълго време ми беше номер 1. И макар, че "Странника" е най-продаваната научно-фанатастична книга за всички времена, за мен тя съвсем не е най-добрата му. Има още няколко страхотни книги. Добре дошъл в страната му. И между другото, ако се замислиш, че той е писал по времето на бума на хипитата, много неща в сексуалната освободеност, които той проповядва, ще ти се строят , не чак толкова дръзки :)
Да си призная на хипитата философията много не я тача. Много някак си безцелна ми се струва. Но, може пък и да не съм запознат достатъчно. Хайнлайн обаче действа много конструктивно. Това ми хареса.
Коя ще препоръчаш като следваща? Под ръка ми е Starship Troopers. Добра ли е?
Звездните Рейнджъри е ОК и - слава богу! - няма нищо общо с филма, който се въртеше преди години по екраните.
аааа гледал съм го, да! голяма боза беше!
хи-хи! това последното беше като от репертоара на марвин!:)
хи-хи, да! ама не е ли истина в случая ;-)
:-) Razbudi ljubopitstvoto mi:-)
D-i
Bravo i za plamena statia:-)
seshtash li se za drugi negovi knigi, imeto mi zvuchi poznato, no ne moga da vlkjucha, dali sum go chel.
Usmihnata sedmica, chetiashki Choveku:-)
Като говориш за свръхоткачени, затворени общества ето ти още една идея за четене - Робер Мерл, "Малвил". За взаимоотношенията между група хора, оцелели след ядрения взрив благодарение на факта, че са се заплеснали в някаква стара винарска изба;-)
Четох я в гимназията (странното беше, че ни я препоръча даскала по литература!) и си спомням, че ме впечатли... А дали наистина е впечатляваща и сега не знам;-), но имам и други добри спомени от същия автор - "Добре охранявани мъже", където се появи един вирус, който избиваше само мъже и цялото общество изперка...
хм, досега що не си се похвалила, че четеш такива трудове за винарски изби ;-)
за anonymous:
на мен това ми беше първата на Хайнлайн, така че не съм много вещ. но видях, че има една, която се казва Friday. мисля, че се разказва една жена-робот :-) обложката изглеждаше много интересно :-)
За похвалените от night-eyes "Добре охранявани мъже" мога да кажа само добри думи. И на мен много ми хареса, когато го открих преди време из Галактиките.
Да се изкажа и след като я прочетох.
Струва ми се че е писана дълго време и през различните етапи съответният участък е добивал нещо автономно и различно от предишните. Така си обяснявам това, че сюжета е малко като "пач-уърк".
Малко ме подразниха и разточителните диалози. Досега не вярвах, че пряката реч може да бъде отегчителна. Честно си признавам, че на места прескачах - може би ми изглеждаше прекалено сдъвкан и смлян материала, без да оставя много работа за мен.
А философската страна макар да имаше интересни идеи в края на краищата не предложи нищо окончателно, никакъв резултат от над 400 страници дългото решение на задачата. Дори ми се струва, че последните 100тина спокойно можеше да ги отреже и да завърши с гръм и трясък, докато публиката още внимаваше.
Но който има търпение да я изчете, несъмнено ще се обогати с нещо.
И последно - Джубал е готин дядка.;)
Любими лафове от Джубал:
***
— Поздравявам те! Нежеланието да си пъхаш носа в чуждите дела е осемдесет процента от цялата човешка мъдрост.
— Ама ти винаги си пъхаш носа!
— А кой е казал, че аз съм мъдър?
***
Случката затвърди убеждението му, че след като първият модел «Форд» слязъл от конвейера, техниката върви само към упадък.
***
— Джил! Ела тук, дете.
— Веднага, Джубал.
Тя затича към него, а един репортер се впусна по петите й. Харшо му махна да се дръпне назад.
— Личен разговор — заяви непреклонно. — Ще обсъждаме семейни въпроси.
— За чие семейство става дума?
— За вашето. Някой е умрял. Хайде, разкарайте се!
***
Спортните коментатори разправят, че отборите «Свободна воля» и «Предопределение» завършили наравно.
***
Демокрацията е нескопосана система. Единствената й добра черта е, че е поне осем пъти по-приемлива от всяко друго управление. А най-страшният й недостатък е, че водачите са огледален образ на своите избиратели. Долнопробни, но какво друго да очакваш?
***
— Ей сега ще се издрайфам!
— Гледай да си улучиш шапката.
***
Млади човече, надарен съм със способността да виждам бъдещето. Предсказвам ви, че утре няма да заемате тази длъжност, ако се забавите още малко.
***
Неговият опит сочеше, че американските специалисти в професията си са зле образовани и тесногръди. Просто добри изпълнители.
***
Дъщерите имат дарбата да харчат с десет процента повече, отколкото баща им би получил. Това е природен закон, който от днес нататък ще се нарича «Принципът на Харшо».
Goliama reklama mu hvurliate na toz avtor:-) Zaribihte me:-)
Kajeto otr kude go chetete? - daite niakoi link:-)
На почти всички постинги съм се постарал заглавията да водят към местенце в интернет, съдържащо текста.:)
Най- добрата и съвършена фантастика сътворена от Хайнлайн. Учудвам се ,че едва сега откривате автора. Препоръчвам също "Достачъчно време за любов" и "Луната е наставница сурова".
@анонимния
Няма нищо за учудване. Подозирам, че не всички хора на земята са родени на една дата, съответно не едновременно узряват за едни и същи четива.
А ако това му е най-силната книга на Хайнлайн, да знаеш, че много хора ще си помислят доста дали изобщо да пробват да четат нещо друго.
Сходно мнение може да видиш и тук:
http://descendedfromculture.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=319540&df=46&dflid=3&GDirId=fc19cbeeec3efdc611e7cc45a9204d37
Лично на мен книгата не ми е сред любимите, дали е най-добрата на Хайнлайн не знам, но определено авторът има какво да предложи на читателите. На мен много ми хареса "Имението на Фарнъм".
"Имението", казваш. Ами тогава ще го пробвам, нареждам го в листа на чакащите ред. Да предупредя обаче, че преди него се е намърдала "Луната".:)
В момента чета книгата и съм до 150 страница.Действието се развива много бавно да не кажа ,че почти няма действие.Почти не си спомням да съм чел книга ,в която диалозите да са толкова скучни.Леко съм разочарован,но дано след като я прочета бъда на друго мнение.
@анонимен
Може да звучи кощунствено, ама на мен от цялата работа ми останаха само диалозите с участието на Джубал. Това като предупреждение, да имаш едно на ум, че може и нищо особено забележително да няма и до края.;)
Освен "Имението на Фарнъм" бих предложил на всички повестта на Хайнлайн "Странната професия на Джонатан Хоуг". Лично за мен това е едно от най-добрите неща, които съм чел през живота си.
Сори имам предвид "Неприятната професия на Джонатан Хоуг". От тоя Странник в странна страна ми се оплете езика :)
Случва се.:)
Stranger In A Strange Land е уникална книга наистина, но ако това ви е харесало, почакайте да прочетете Time Enough For Love. Jubal е някак си 'префасониран' в лицето на Lazarus Long, по-различни с разlика в годините близо 2 хилядолетия, но кажи речи подобni персонажi. За жалост книгата май не е преведена на български. А за това че повечето хора не са чували за Heinlein... ами не ме учудва нищо, аз лично не познавам много хора фенове на научната фантастика на моята възраст. Повечето й читатели са чеда на комунистическо време, а се съмнявам Heinlein да е бил любимо четиво на БКП-то :D
Зонец, стой надалече от серията на Хайнайм за Лазарус и производните му. Нема такова... всъщност не, прочети я, за да можем да я плюваме после заедно :)
А
И специално за Красимира, която явно не си е дала труд да си напише домашното - "Достатъчно време за любов" беше издадена от издателство "Квазар" 2003 година. Симпатична, дебела тухла от около 1000 страници.
А
almaak - разби ме с този коментар за "Stranger in a strange land" -колко пъти съм се опитвала да обясня на хората за какво иде реч в тая книга и никога не успявам - сега просто им пращам твоето описание - благодаря :)
Чел съм 7 или 8 от романите му. Всеки от тях е нещо различно. Няма друг толкова уникален автор в научната фантастика
Една наистина уникална книга,но само за хората,които могат да четат между редовете!Книгата е много повече философска,отколкото научна фантастика.Изключително забавно и поучително четиво за хората,които успеят да я разберат... STRANGER
Публикуване на коментар