Всеки път се изумявам колко е голям Лукяненко. Феновете могат да хвалят като цяло всякаква продукция от любимите им писатели, обаче този наистина е нещо феноменално.Изградил е много богат свят, който въпреки това е много лесно да бъде приет за ежедневна даденост. Множество раси, всяка със специфичните си особености, историята на епичната Смутна война. В центъра на действието е една революционна технология за безсмъртие (която работи само ако редовно си плащаш абонамента, разбира се), която една шантава раса е продала на един единствен човек за символична сума. Всичко това обаче леко избледнява и остава като обосновка и страховит фон, когато Лукяненко ни хвърли в боя и преследването. Изключително зрелищна работа! Напълни ми се душата с кеф и чак преля! Детайли в битките, в подготовката, в оръжията. Направо страхотия!
А иначе най-общо историята е, че на един наемен телохранител е обещан вечен абонамент за аТан (това е услугата за възраждането на човек, ако случайно му се случи случка и умре), ако заведе невредим сина на собственика на корпорацията до една не особено далечна планета. Звучи просто и безопасно, но пътят им беше осеян с много, ама много трупове, а нашето момче даде всичко от себе си, за да не спира да увеличава бройката. И нещата не приличат изобщо на плосък уестърн, а по-скоро на сайбър пънк с допинг. Или по-скоро напомпан до козирката с допинги. Има изобилие от бойни серуми, активни брони и какви ли не други фантастични военни технологии и дори една баба ветеран-терористка, която не се е оттеглила напълно от активна трудова дейност.:)
За мен начинът, по който пише Лукяненко, е образецът за съвременна фантастика. Неустоим и може би недостижим.:)
пп
И не на последно място, големи благодарности към Мишев, който ме уреди с книгата.:)
пп2
С една седмица закъснение се сетих, че си бях отбелязал места за цитиране:
Големите неприятности често започваха с дребни формалности.
***
Легни в Основата и си почивай -
за размисъл ще имаш време.
Бил си един, сега си много,
и заздравил се е светът...
8 коментара:
Наистина е много добър.
Преводачите като цяло се справят повече от прилично, но уникалният му стил придобива особено красив привкус, ако се чете на руски. И колкото е по-тъжна книгата, толкова по-добре.
А
Една от любимите ми книги на Лукяненко, другата от същия цикъл със същия герой е "Императори на илюзиите" и вече не се намират никъде...
Наистина един от най-добрите съвременни автори на фантастика. Често съм му засичал сюжетни противоречия, фактологични грешки, а и не е надраснал някои националистични схващания, но това са бели кахъри. Иначе е страхотен.
Тая книга е орисана да седи в Панагюрище :)
Не е лошо да прочетеш другата ...
Личното ми мнение е, че това е най-слабата поредица на Автора тука да вметна , че има едно фентъзи - "Не е време за дракони" , което не съм чел. За мен патрулите си остават най-добри независимо от многото им продължения , които са предимно поради натиск от феновете .
Не съм играл Master of Orion , за да разбера колко от света на играта е пренесен в книгата .
Мишев
Понеже Мишев хубаво отвори приказка, да допълня, че и аз смятам това за най-слабата му поредица.
1. Лабиринтът
2. Патрулите
3. Сянката
4. Бляновете
И колкото разликата между 1 и 2 да е малка, толкова е и малка разликата между 3 и 4. А между 2 и 3 е много голяма.
Помня, че веднъж се чудех защо давам превес на Лабиринтът пред Патрулите и намерих отговора в това, че в Лабиринта героят е сам, често самотен и всичко се върти около него. А в Патрулите, постоянният фон на огромните институции Светли/Тъмни ми тегавее леко.
Зелазни някак си успява да балнсира по този разделител, затова може би го харесвам толкова много.
А
ПП. Не знам що ги написах тези неща, ама ми се прииска :)
Що бе, добре ти се е получило, аз съм доволен като има такива коментари, та да ме ориентират и да не стрелям напосоки. Па и то из блоговете ако не пишеш каквото ти се прииска, то къде?:)
Аз всъщност май още не съм чел последната от Лабиринта, нещо такова май стана. Ама щом толкова хвалите Патрулите, май ще взема да ги пробвам тях като ми се дочете пак Лукяненко.
Аз бих разменил местата на Сянката и Бляновете и бих намалил разликата им със Патрулите.
За Патрулите знам че са до 4. Има ли още като изключим "Черната Палмира"?
"Не е време за дракони" е с хубави идеи, но не са добре развити (лично мнение разбира се).
Джингиби , изпусна една , моята подредба е :
1. Патрулите
2. Лабиринта
3/4 Сянката и Спектър тука има отенаци особен минус на сянката е че не съм чел Стругатски, а там много паралели има .
5 Бляновете
Значи, за да мога да обоснова моята оценка има един много важен факт за Лукяненко - неговите светове винаги са готови предварително като главен модел , било света на Стругатски , било света на някоя игра , било то нашия действителен свят в патрулите. Върху тази база , която е като основа той започва да надгражда света по начин и дълбочина нужни за неговия сюжет. Моето лично мнение е че най-плътно и най-добре това надграждане е станало в Патрулите, може би защото много добре познавам базата за разлика от някои други бази нямам представа. Точно затова и Бляновете са последни , някак си там ми се струва , че Лукяненко се е плъзнал съвсем по повърхноста и не е надградил много.
Всъщност може би най-добрия коментатор по въпроса е Лейзи (Васил Велчев) , който е превеждал всички споменати до тук поредици.
Мишев
Публикуване на коментар