Островът на съкровищата - Робърт Луис Стивънсън

Карамба! Много добра книга. За разлика от други приключенски книги, писани преди векове, не ти става скучна и не ти досадява. Отдавам го на това, че въпреки премногото подробности, действието не се развива бавно, а повествованието не винаги е от гледната точка само на един герой. Това, че мисията на Добрите е обречена на успех почти от самото начало, малко разваля нещата, но всевъзможните други детайли компенсират загубата на изненадата.

От първото прочитане на книгата, когато явно не съм бил особено наблюдателен към четивата, не съм запомнил много. Може би само историята в общи линии и това се оказа добре, защото този път забелязах други разни интересни неща. Направи ми впечатление например това, че за различните си герои, Стивънсън използва различен говор и различен диалект. Например, когато историята се разказва от името на Джим Хокинс езикът е леко ученически, много добре школуван, без цинизми и доста обстоятелствен. Езикът на доктор Ливси пък е на човек образован, отговорен и с положение, който просто в следствие на странно стечение на обстоятелствата се намира не в любимия си клуб, ами на остров в търсене на съкровище. Начинът на изразяване на скуайър Трилони ми се стори леко грубоват, а този на капитан Смолет - направо простоват. На Джон Силвър пък му се налагаше да говори по един начин с доктора и скуайъра, а пък по съвсем различен начин със събратята си пирати.

Интересно ми се стори също това, че книгата започва сравнително страховито, а пък в последствие става доста по-безобидна. Според мен, с вкарването на Били Боунс в историята, книгата моментално придобива потенциал за нещо доста по-загадъчно, по-тъмно и по-кърваво. Но явно авторът е решил да не стресира излишно читателите си.

Останах доволен и от морската част - маневрите, платната, въжетата, частите на кораба и посоките спрямо вятъра. Описани са в много добри подробности и е направо изненадващо, колко много от тези тънкости от занаята са се запазили във времето.