Възвишение – Милен Русков

Това е роман, който преди няколко години беше хит в литературните среди и появата му беше широко отразена навред. Скептичната ми натура за пореден път устоя на хвалбите и дадох времеви толеранс, за да се убедя, че не става дума за поредната безстойностна еднодневка, жадна за евтина слава. Никога не държа да съм в крак с най-новото, предпочитам да чета доказано хубави книги.

В случая с Възвишението на Милен Русков в крайна сметка се оказах по-скоро доволен от разхода и прочита. Книгата е безспорно оригинална, но подозирам, че всичките награди, с които справедливо е бил награден Милен Русков, са били предимно за стила и езика на книгата. Такова нещо нито е писано, нито някой друг е в състояние днес да напише. Хем се обляга на познати и достоверни исторически факти, хем е премерено смешно, хем има понятни и днес размишления за обществото, философията и какво ли още не. Но едва ли ще да е било за случката. Защото събитията в този роман може да се разкажат върху максимум 50 страници, а авторът щедро и напоително ги е разпрострял върху цели 400. Мен това малко ме смущаваше и леко ми спъваше четенето, но много малко. Иначе по постройка романът си е образцов и всички намеци от началото намериха местата си до края. Но като темпо на разказване и събития, които се случват, си е едно доста бабешко повествование.

След подобаваща проверка се оказа, че авторът е академичен специалист по диалектите и не е чудно защо така вещо борави с езика на възраждането и котленските абаджии. Богатството от псувни и волната им употреба в словата на главния герой е така благотворно за веселото настроение на читателя, че изпъква като основен плюс. Да не кажа и най-голям.

Романът дава и някои ценни сведения за исторически личности като Раковски, Димитър Общи, Бенковски и т.н., които са доста живи и ярки. Сведенията де. Такова представяне обичам аз, а не сухата енциклопедична информация от учебниците, която единствено канонизира такива исторически звезди. Затова в заключение мога да обобщя, че книгата е приятна и е хубаво да се прочете, пък макар и да не влиза в категорията Задължителна за всеки дом.

Повече и по-подробна информация за романа можете да прочетете при Алвин, Тери, Христо, Лора, Изу и още много други, нали ви казах, че книгата стана изключително популярна. Все пак хората не са обръгнали на такъв език. А тук пък има интересно интервю с автора, където той демонстрира напълно осъзнатата си увереност, че създава правилни и красиви текстове.

[За любовта:] ... главно сред мома ходи, сред красний пол, и то доде са още млади. А после ся научават да смятат и почват парици да броят...

***

И ся българска реч насякъде носи, а тоже праскови мощно растат.

***

... после ся реши по вишегласие, кое е на простотията основно оръдие,...

***

Ибах та! Мисли малко!

***

– Мамка й да иба и река Осъм! – извиках аз и ся изплюх от тоз ибан мост в пустата река. – Пфу, да ти иба майката загубена! – извиках тоз път направо надолу и ся наведох да метна някой камък в нея, но пусто на моста няма камъни. Асенчо обаче, дето беше

застанал накрая му, намери един и вика:

– Аз – кай – ще метна вместо тебе, бачо Гичо – и аслъ метна, да бу иба майката и на него.

– Ей – извиках, – сичкото българско е такова! Умряла работа! Сичкото е сбъркато в тая България – и мостовете, и реките, и полята и сичко! Зафанали къща – построили курник! После сложили там коня!

Като казах коня, та ся сетих за него. Гледам го, откачил ся от юларите и застанал на стотина крачки на брега и ма гледа с тъпата си мутра.

– Ах, мамичката ти да иба и на тебе, катър мръсен! – рекох аз и тръгнах с бодра мъжеска стъпка към него, но той, като ма забеляза, че вървя към него, веднага побягна нататък по брега. Животните много ги усещат тез работи.