Пророкът – Джубран ал Джубран

За пръв път чух за Джубран като студент от едно момче от Сирия. Заедно стажувахме тогава на чуждо и за двама ни място и някак се оказа, че имаме сходни вкусове за книги, футбол, жени и много други важни за зелените ни глави неща. Та тогава той ми каза, че имало един тип, който е написал много прилични истини за всички тези основополагащи теми. Арабин, живял в Америка, писал отдавна, но със съвременни разбирания. Звучеше малко объркано и не в любимия ми стил, но какво пък, рекох си, и по препоръка прочетох точно „Пророкът“.

Колкото и да претендират, че обичат да имат собствено мнение, права и свободи, всъщност повечето хора предпочитат да им е предписано как да действат. Да им е казано точ в точ от някоя по-висша инстанция и да не му мислят много-много. Да имат мъдри хартийки в глинените си глави. Такъв менюъл, казват, е донесъл Мойсей от планината, такива са писали Ницше, Куелю и кой ли не, включително Джубран. Предписал е как е добре да се държи човек в основните житейски ситуации и какво да мисли по въпросите за любовта, смъртта, брака, децата, работата, яденето и пиенето, законите, приятелите, свободата, удовоствията и т.н. ... Ако беше живял 100 години по-късно, вероятно би се изказал и по насъщни въпроси като легализирането на марихуаната, абортите, диетите, гей-браковете, консервантите, наборната служба, силикона в бюстовете, растителните мазнини в сиренето, атомната енергетика, домашното раждане, шистовия газ и монополите. Няма майтап.

Преди десетина години познавах един млад сирийски програмист с много буден ум, който специализираше по темата Изкуствен интелект. Смешното е, че тогава от един институт с 200-300 души народ най-добре се разбираха един православен и един арабин с диалектически конфликтните имена Христов и Абдула (Abd-allah). Дано да е жив и здрав, защото в момента страната му има отчаяна нужда от хора със здрав естествен интелект.

Вероятно сте чували объркващата фраза: Вашите деца не са ваши деца. Е, от Джубран е.

Your children are not your children. They are the sons and daughters of Life's longing for itself.

***

Your friend is your needs answered.

Смъртта е моят занаят – Майкъл Конъли

В самото начало, след първия му роман, се бях се зарекъл да чета само (или поне първо) книгите на Конъли, които са за детектив Хари Бош, и то хронологически. Застраховка против разочарования. С времето обаче се случи така, че четох и романи с главен герой Мики Холър и (о, чудо!) си бяха съвсем добри. Четох и за съвместните приключения на Хари и репортера Джак Макавой („Примката на совата“), а накрая стигнах и до „Завръщането на поета“. Тук вече ми дойде много – как да чета за завръщането на някой, когото изобщо не познавам? Романът „Поетът“ (преведен на български като „Смъртта е моят занаят“, без коментар) е от първите на Конъли, там разследването се води от Макавой и съответно аз съм го пропуснал. Затова принуден от обстоятелствата си наваксах чак сега. Както беше писал вече някой, премеждията в света на Майкъл Конъли са така навързани, че на практика е невъзможно да изолираш само една нишка и да си четеш само нея. 

Поредица самоубийства на полицаи от различни краища на Америка. Всички те са разследвали много тежки престъпления срещу деца или млади хора, извършени с шокираща жестокост. Претоварената психика на разследващия не издържа на ужасите и в един момент той се самоубива – това е популярното обяснение. Няма нито една следа, която да сочи друго. И все пак един журналист от провинциален вестник открива и доказва, че всичко това са майсторски нагласени убийства, извършени от един и същ човек. Всяка от жертвите е оставила кратичка предсмъртна бележка, която винаги е стих от Едгар Алън По. Затова намесилото се по-късно в случая ФБР кръщава издирвания сериен убиец Поета. На повърхността започват да изплуват педофилски мрежи и един особено педантичен ум.

Добра история, много майсторски поднесена, с напрежение, лична опасност, а развръзката прилича на многостепенна ракета или заря-проверка – изненада, втора, трета, финал. А след финала идва „Завръщането на поета“. Ту би континуед...

Добри думи за същата книга от Копо и Даниела.

Нация - Тери Пратчет

Един човек е нищо. Двама са нация. 

Възможно ли е да бъде весела и оптимистична книга, в която още в първите страници е била издавена една нация, а друга е полуумряла от чума? Ако наистина си задавате такива въпроси, явно имате остра нужда от четене на още книги от Пратчет...

Приятен роман в духа на последните детско-юношески неща на автора. Долавя се солена нотка като от "Островът на съкровищата", може би капка  възмъжаване като от "Книга за джунглата" и вълни от любим пратчетов хумор, някои от които възголемички. Пак има достатъчно зададени философски въпроси и предложени чрез действията на героите възможни отговори. Колко бързо се става възрастен, колко тежи отговорността за взетите решения, когато още не знаеш какво да решаваш? Как се живее заради някого и заради нещо по-голямо и от двама ви? И куп други важни такива. Струва си да се прочете и може би в тийн-възрастта би имала най-голям ефект.

Намерих неочаквани коментари за "Нация" на неочаквани места. При Блажев има пространен текст от друг човек, който обаче доста дразнещо е побързал да погребе Пратчет с използването на думи като „лебедова песен“ и „последната книга на Тери Пратчет“. Настроението ми се пооправи, когато най-неочаквано за мен се оказа, че на сайта на Максим има чудесно интервю с Тери, включващо и въпрос за тази книга. Трябва да му се обърне повече внимание на Максим, явно разбира от кладенчова вода.:) 

Интересно се случи, че четох книгата много скоро след като гледах филма The Impossible, който разказва за цунамито в югоизточна Азия.  Напоследък съм станал забележимо по-ревлив...

Ако живеех край морето, бих си татуирал стилизирана вълна. 

... да убиваш също е част от това да си мъж. 

*** 

Ако ще се жертвате, казал по-късно Мау, тогава жертвайте времето си на олтара на всеобщото благо.

Магьосникът на Фараона - Петър Тушков

Говорим за минисборник от 6 нови разказа с автор лицето Петър Тушков – утвърден преводач на художествена литература, хуманист и меценат, оперативно интересен. Част от разказите са пускани вече в блога на автора, част се появяват за пръв път. Сборникът може да бъде изтеглен безплатно, а след това при добра воля (и при условие, че ви е харесал) можете да заплатите за него символичната сума от 0,99 долара от американските. За тази сума човек не може да пие и една бира в кръчмата, но пък може да п(р)очете нещо ново и оригинално от български автор, на който просто му е работа да пише. А те от тази порода не са много. Инструкции и подробности – на сайта на автора. 

Магьосникът на Фараона – история за младост и старост, живот в ново тяло, древноегипетска мистика, с аудио версия. 

Контакт – интересно парче, което посажда очаквани симпатии към добрите, но грозни извънземни, и разочарование от лошите хора с красиви загорели тела. Леко омешано за моя вкус, но пък има космически кораб и малко момиченце™! 

Машината за време на Разцветников – машина на времето, пътуване назад, среща със себе си, игра с причинно-следствените връзки. 

Всички рози в Галактиката – яко космос, кораби, планове за бомбен килим върху планети, а аз всеки път се обърквам от какъв пол е Капитанът. 

Отдел З. За мен безспорно най-покъртителен беше Отдел З, в който има толкова автентично изпипана атмосфера и такива агентурни надигравания, на които би могло да завиди и евентуално творческо обединение между Богомил Райнов и „Родопа пее и танцува“. Висше ниво на ведомствения хумор, безукорен образ на младия апаратчик, разтапящо красива симбиоза между фантастични био-технологии и старовремска и затънала в бюрокрация контраразузнавателна структура. Опияняващ език на героите, точно премерени второстепенни събития, които съвсем леко и незабелязано да ни заблудят за истинската посока на действието. Ювелирна изработка! 

Жонгльорът на бензинови резачки от Кейптаун. Прекрасна атмосфера, нетрадиционна българска фантастика, но вече очаквана и адмирирана у Тушков. От самото разказване на историята съзнанието на читателя се настройва да разпознава и да се съсредоточава върху емоциите на героя, а не върху фактическите събития – импулсивно бягство от задушаваща рутина, лъжа с отложен край, ободряваща нервност, импулсивна смелост, потоп от разтапяща увереност. Изключително приятен за четене без да се интересува човек какво точно се случва и защо. 

Прекрасни имена, стил на писане и дух. Достатъчно термини, които не се забелязват веднага, сервирани са без обяснения и създават усещането, че описваният свят ти е пределно ясен и спокойно можеш да се фокусираш върху конкретната история в него.

Ловецът на хвърчила - Халед Хосейни

Това е отвратително. Как може да се хвали и тиражира такава книга? Ама била за детството на две момчета, за "интересния" Афганистан. Може би, но се разказва основно за пребиване на хора с камъни на стадиона през почивката между полувремената, военни извращения, изнасилени деца, физически и психически осакатени за цял живот и прочее нещастия. Безспорно ще е интересна на много любознателни западняци, които си нямат хабер от Изтока, на милозливите им бели жени, на състрадателните им деца. Ще четат с потрес и ще се радват, че те са добре и страните им са къде по-уредени от дивите територии на тези варвари. Че на финала е имало все пак някакъв намек за така любимия им хепиенд. Светът трябвало да знае. Глупости на търкалета.

Халед Хосейни явно умее да разказва, вещо борави с разните му писателски похвати, за да произведе текст с очевидни художествени достойнства, обаче разказва само страхотии. Това е първата му книга и както често се случва, в доста голяма част тя е биографична, а оттам и убедителна. Но пак повтарям разочарованието си, на такива книги на корицата трябва да се слага голяма черна точка за предупреждение. 

Книгата е доста популярна и не се изненадвайте, че е четена, харесвана и коментирана от много хора из мрежата. Ето коментарите някои познати или още не, които аз прочетох след самата книга. Ако беше обратното, вероятно бих бил по-позитивно настроен.

Тук пък има интересно интервю с автора.  

— Да им пикая на брадите на тия праведни маймуни. Не вършат нищо, освен да прехвърлят зърната на броениците и да рецитират една книга, написана на език, който дори не разбират. — Той отново отпи глътка. — Аллах да ни е на помощ, ако някога Афганистан попадне в техни ръце. 

*** 

Има само един грях. И това е кражбата. Всеки друг грях е вариант на кражбата. Когато убиеш човек, открадваш му живота — каза _баба._ — Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност. Разбираш ли? 

*** 

— На този свят има само три мъжки държави, Амир — казваше той. Изброяваше ги на пръсти: спасителката на бежанци Америка, Великобритания и Израел. — Останалите — той махваше с ръка и сумтеше презрително… — те са като дърти клюкарки. 

*** 

В университета преподавателят по творческо писане често казваше за клишетата: „Пазете се от тях като от чума.“ 

 *** 

 _Кръвта е могъщо нещо,_ бачеам. _ 

*** 

— Аз израснах в Америка, Амир. Ако Америка ме е научила на нещо, то е, че няма по-голям грях от това да се откажеш. 

 *** 

Самотен лист в гората, трепнал от крилото на подплашена птица. 

За финал прилагам две весели клипчета от Маз Джобрани, който е иранец, но все тая, ще свърши работа за оправяне на настроението.:)