петък, февруари 15, 2008

Лице в лице - Филип Финч

Страхотна книга!
Криминална история, thrilling moments, гоненица из новопрохождащия виртуален свят. Много емоционална и изпипана работа. Представям си какво откровение е била, когато е излязла през 1995. Икона!:)
Няма да е кой знае какво предателство този път да кажа и няколко думи за историята, още повече, че цялото действие е предадено така, че читателят през цялото време е наясно какво става, но не и участниците в приключението.
Откачен сериен убиец избива сума ти народ, като жертвите му са все потребители от мрежата “Вербум”. (Интернет го има, но е само една от многото мрежи.) Намира ги той в чата, казва им какво ги чака и започва методично да ги отстранява – всеки по различен начин. Изобретателен като убиец и гениален като писач на софтуер. Тънък и непредвиден в плана момент е, че както жертвите му не го познават лично и не знаят от какво да се пазят, така и той не знае на кого се е заканил да го убие, знае само никове. И така би могъл да налети на някой, който го превъзхожда. Чисто теоретично.;)
Също много ми хареса как завърши книгата, защото при толкова нерви и изобретателност, щеше да е грехота да е от типа “пито-платено”, нашите биха, а лошите си получиха заслуженото и сега подсмърчат в ъгъла.
Хареса ми и защото стандартните криминални романи, трилъри и т.н. ширпотреба за зареждане с емоции, най-често са абсолютно кухи откъм философия. А когато си говорим за принципите на хората, които обитават виртуалното и новаторското им разбиране за света, тази книга обяснява много неща на достъпен език.
А преводът, преводът е невероятен. С толкова чувство, лични емоции и съпричастност е направен. Многото бележки в скоби на преводача Иван Златарски сигурно са служели на много хора като буквар в дебрите на виртуалната гора. Най-много обичам нещата да са лични.
Единствено, ако се поддам на неприсъщия ми максимализъм, книгата би могла да бъде още по-силна, ако я бях прочел преди 5 години.:)
“Повечето интерактивни потребители се скланяха към мнението, че прекомерната интимност на телефонния разговор потиска искреността на контакта и че хората са по-способни да се изразяват правилно, когато седят пред клавиатура.”
***
“Но нали това представлява животът в наши дни. Няколко умело вмъкнати записа в няколко подходящо избрани бази данни и името започва да се облича с плът.”

6 коментара:

Анонимен каза...

Книгата излезе на български още през същата 1995 година в превод на Иван Златарски (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8). Наистина е страшно четивна и вълнуващо садистична. Побрала е целия този страх на човека в свободния свят от психопата до теб. Героят по принцип е романтически тип - враг на наивната употреба на техниката, свръхспец (наистина от времената на прохождането на Мрежата), който избива порочните, които не са саморефлективни, порочните, които си мислят, че не са порочни.

Стоян Христов каза...

Не знам към каква аудитория е била прицелена, защото 1995 и компютри в бг, не вървят много-много. Просто си е била изпреварила времето с няколко години. Но наистина с много силни разсъждения и евала на преводача!:)

Анонимен каза...

Аз съм преводачът.
Радвам се, че ви е харесала. Когато от "Бард" ми дадоха оригинала за анотация и мнение за превод, мисля написах най-късата си анотация в живота и казах, че искам аз да я преведа. Не беше лесно, понеже тогава наистина малко хора знаеха за какво става дума и много неща трябваше да се обясняват като на деца. Някои, които я четат сега, се дразнят от многото бележки под линия, но те забравят, кога беше пусната на пазара.
Две неща искам да спомена...
1) Книгата беше получена у нас в ръкописен вид (от някаква агенция за авт. право) и излезе в превод... преди да бъде издадена в Щатите. Голяма беше изненадата ми като я прочетох в крайния й вариант и видях, че финалът е различен! Няма да ви го разказвам, защото виждам, че го харесвате и в този му (първоначален) вид.
2) Авторът от тогава досега не беше написал нито ред повече. Но преди няколко дни излезе следфващата му книга - трилър за някакво невероятно подводно спасяване по действителен случай. "Бард" я е поръчал за оценка и евентуално издаване.
Поздрави на всички любители на технотрилърите.

Стоян Христов каза...

Благодаря за визитата, г-н Златарски!
Много ми е интересно и приятно, когато започнат да изскачат такива любопитни "подробности" за някоя допаднала ми книга. И то от първа ръка.:)
Още веднъж благодарности и уважение за невероятното предизвикателство, с което сте се справил. Ще опитам да потърся оригинала, за да видя каква е другата версия на финала, не че нямам подозрения, но все пак ми е интересно.:)
И ми/ни остава друго, освен да чакам/е новата книга на Филип Финч. Много често се случва да излизат книги-сензации точно от такива автори, които не пишат продължения с лека ръка и дълго премислят историите си преди да ги издадат.
Благодаря за превода и за коментара!
Бъдете здрав!

Анонимен каза...

На тази страница може да видите още заглавия от същия автор :

http://www.fantasticfiction.co.uk/f/phillip-finch/

Анонимен каза...

Едно кратко вмъкване и от мен.

f2f ми беше препоръчана и прочетена в онея отдавнашни години, в които според Зонеца компютри и бг не вървят много. И книгата беше разкошна.

Използвам момента да благодаря на преводача. Добра работа! :)

А