Това е биографична книжка за един възрожденски учител от Панагюрище. Няма да ви хареса, тя даже и на мен не ми хареса. Не познавате никой, който да я е чел, аз също. Не е художествена, а по-скоро научна справка. Защо тогава я четох?Това моето е нещо като данък патриотизъм. Знам, че е ужасно остаряла категория, да, националните държави си отидоха заедно с милениума, но все пак… Първият ми цял ден в училище някога беше именно в НУ “Сава Радулов”, за съжаление – неуспешен, защото твърдо отказах да имам нещо общо с такова сериозно и възвишено заведение и затова ме записаха ученик от следващата година и то в друго училище. А от следващата есен ги закриват и двете...
Имаше и някои по-забавни клюкарски бележки от рода на тази как Христо Данов запалил едно от най-луксозните класни училища в България, също така за преподавателските методи на поп Харалампи, по-известен като Плешката, и натуралните описания на случващото се с човека при пясъчна буря в пустинята, извадени от учебника по землеописание на Сава Радулов.
Скромен, упорит и отдаден на работата си учител, преводач, издател. Дори приживе не е бил изключителна личност, за разлика от някои свои по-буйни съвременници. Просто ренесансов (разбирай възрожденски) човек.
3 коментара:
Това не е данък патриотизъм, това си е чист локален сепаратизъм :)
А
Локален да, но защо пък сепаратизъм? Такива учители е имало много по онова време.:)
Визирах теб и подтика ти да захванеш тея буламачи. Лошо няма де, предполагам държи очите отворени във всички посоки :)
А
Публикуване на коментар