Рана - Захари Карабашлиев

Получих книгата като подарък, без да съм я търсил. Междувременно се оказа, че тя е спечелила наградата "Роман на годината", което не ме учудва. Припомних си защо харесвам как пише Захари Карабашлиев и какви интересни образи на интелектуалци създава. Колко достоверна изглежда войната му, а грижите и разговорите му с малко дете - не чак толкова. Направи ми впечатление как по някои неща сюжетът наподобява "На западния фронт нищо ново" - младежът, който е натъпкан до козирката с идеализъм и патриотични чувства от обаятелен преподавател. Бърза да отиде на фронта, пада още при първата битка. 

Подсети ме и защо отбягвам да чета български автори - основно заради фиксацията им към миналото. Да, то е интересно и важно, и Тракия, и Добруджа са, но не съм убеден, че България и аз имаме нужда от все повече минало. Защо не пробваме за разнообразие да се съсредоточим върху настоящето, в което всички живеем в момента, или пък върху бъдещето, което ще стане настояще още утре? Те са истински или ще бъдат, а миналото е само една тъжна проекция на ума. Него сега го няма и никога повече няма да го има.

Книгата е доста добра и за нея много ще се говори.

The Waiting - Майкъл Конъли

Късметът е променливо нещо.

Феновете на Майкъл Конъли тази книга я почакахме малко повече, но затова пък нивото отново е топ. Сюжетът е по класическата рецепта и в него освен удовлетворението от разкриването на криминалните загадки (разбира се, че в множествено число), има и намек за епохата - атаката на Капитолия от 06.01., фентанила, пожарът на о. Мауи, кражбите на iPhone15, PS5 и GoPro, намек за "славното" минало - Черната Далия, намек за добрите ресторанти в ЕлЕй.

И цялата еуфория, цялото надъхване, че хей, пак ще се топнем до ушите в майсторлъка на Конъли, понякога бива шпиковано с някакви неочаквани изненадки в българския превод, които приличат на скрити в тортата малки гадни черни пиперчета.

Например думата автостради. Хора, моля ви, да не сме във филм на Антониони? Това не е сериозно, откъде се взеха тия автостради в Лос Анжелис, 2025? Какво им е лошото на магистралите?

Или пък когато Рене се беше подпряла на предната скара на автомобила!? Може да е решетка, може ролбар, може да е всичко, ама скара не е, във всеки автомобилен форум ще ви се смеят. Скара...

Или да наричаме кръстатата отвертка кръстачка. С кръстачка се затеска зелето в бидона или на нея се поставя елхата по Коледа, но определено не се завиват винтове.

За пореден път заглавието озадачава, но този път се притуря и корицата. Забогами, както казва котаракът Румен, откъде се взе тази патрулка, като в романа няма кьорава патрулка!

Както и да е, романът е супер як и Майкъл Конъли не заслужава да бъде пренебрегван. За разлика от многото измислени измислячи на измислици като Дивър, Къслър, Ролинс и т.н., той има какво да каже и знае как.

Думата на годината е генеалогия.

Задочни репортажи за България - Георги Марков

Четох тази книга доста дълго, неочаквано много. Започнах я заради обичая ми да чета книги, свързани с местата, до които пътувам. Бях съвсем за кратко в Лондон и лекомислено я започнах, дори с благородното намерение на мина пеша по Уотърлу бридж и да оставя цвете. Така или иначе не минах оттам, остана за следващия път, но не дочетох и книгата дори година и половина по-късно. За което не е виновна тя, разбира се. От една страна аз, както вероятно много съвременни люде, сме пристрастени към кортизола от бързосмилаемите медии, които предлагат нова сензация на всяко плъзгане с пръста по екрана през няколко секунди. От друга и малко по-обективна страна установих, че обяснявам да познатите ми как тази книга не ми върви, защото на практика аз всичко това вътре в нея си го знам. Да, знам го сега, макар тя да е била изговорена от автора в ефира на радио Свободна Европа във времената, когато е било въпрос на присъда дори само да чуеш такива приказки, камо ли да ги разпространяваш. От трета страна, това не е никак весело повествование, то осветлява едни откровено нелицеприятни страни от характера и живота на моите съвременници, които хора на всичкото отгоре за дълбоко съжаление и до днес все още имат решително влияние върху обществения и политически живот на страната. С което аз, разбира се, не съм съгласен и по пътя на най-малкото съпротивление просто си плъзнах пръста и затворих книгата. За злото, за завистта и злобата, за спекулата с човешките съдби, за мерзостите и лъжите, за убийствата, за компромисите със съвестта, за злоупотребите и кражбите, за всички извращения над човешките души, за всичките гадости на комунистическия режим на мен просто ми е противно да слушам. 

После обаче си казах, че вероятно на участниците и действащите лица вероятно им се иска същото - да не се чува, да се забрави какви са били и какви все още са, защото няма какво да се лъжем, хората не се променят. И тогава реших: ще дочета тази книга, за да ми е прясна в паметта и да я разказвам и предлагам на по-младите от мен с лечебна цел. Да знаят, че комунистическият режим е бил нещо уродливо и престъпно.

Ерих Мария Ремарк. Романтичният странник

Това не е книга, написана от Ремарк. От издателство "Фама" са събрали крилати фрази от негови романи и ги издават в обща книжка, че даже и ги преиздават. Цялата се състои от цитати. Самоподарих си я в пристъп на догаряща любов към автора от младежките ми години, както и защото беше много евтина. Сега, малко в духа на философските фрази на Ремарк, малко съжалявам и за двете. За всяко нещо си има подходящо време и вероятно моето днес не бе подходящо за четене на такава книга. Може пък за вас да е, тъй че, ето една произволна извадка от най-концентрираните му обобщения, с които е обичал да поръсва романите си.

Шейсетгодишен мъж, който търси любов, е идиот, надяващ се да спечели, при все че съперниците му играят с белязани карти. "Триумфалната арка"

***

Да се родиш глупав не е позор, позор е само да умреш глупав. "Трима другари"

***

Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино. "Триумфалната арка"

***

Веднъж четох, че моржовете оставали безучастни, когато ловци избивали с колове събратята им... Видях как цели народи правеха същото през войната. "Черният обелиск"

***

В притежанието се таи и загубата. "Трима другари"

***

Който се е научил да чака, няма как да бъде разочарован. "Обетована земя"

***

Лъжата трябва да бъде проста. Сложните измами почти винаги завършват с провал. "Обичай ближния си"

Стъкленият човек - Ерих Кестнер

Влаковите разписания и жените са възможно най-големите загадки.

Финият интелектуалски хумор на Ерих Кестнер отдавна ми е слабост и не се колебах много, когато наскоро видях, че има нова негова книга с неиздавани досега у нас произведения. Разкази. Някои от тях се оказаха от вселените на вече познати негови романи, други бяха импресиите на един впечатлителен ум, на една чувствителна душа, други бяха забавни случки за хората в Големия град като за публикуване във вестник, а някои, за моя радост, си бяха откровено детински. А пък едни от най-хубавите разкази бяха покъртително тъжни.

Подарих книгата на майка ми, и когато тя я завърши и ми я предложи за прочит, я получих така:

Всяко листче дава насоки за ниво, накъде е климнала везната веселие/тъга или за намек от коя вселена е историята - на "Хвърчащата класна стая", на "Антон и Точица" и т.н.

Ерих Кестнер много пъти е писал за майките, вероятно поради неговият собствен житейски опит - най-малкото в случая, когато тя му донесла по влака прането чак от Дрезден, а в това време жилището му било напълно разрушено при бомбардировките на Берлин. Както пише в един от разказите, майките нерядко плащат със своето щастие за щастието на децата си. При него те често страдат, дали от болест, бедност, преумора или дори смърт, а децата им се опитват по някакъв начин да се отплатят, оценявайки всичките грижи и лишения.

Като оставим страдащите майки настрана, в книгата има и много забавни моменти, разкази, които истински те забавляват.

Това е една прекрасна книга, както като съдържание, така и като оформление, препоръчвам ви я от сърце. Класа!

Куци коне (Блатната къща 1) - Мик Херон

Някой винаги плаща. Увери се, че няма да си ти.

"Куци коне" е първата книга от поредицата шпионски романи на Мик Херон, за които аз не знаех нищо. Нула. Докато не изгледах на едни дъх четирите сезона (засега) на едноименния сериал с Гари Олдман в главната роля. На български, оказа се, са преведени само първите два романа от общо седемте (засега) от поредицата за най-некадърните смотаняци от британското вътрешно разузнаване МИ5, които са намерили пристан под привидно нехайното  ръководство на Джак Ламб в т.нар. Блатна къща. 

Оказа се, че провинилите се и станали неудобни и неблагонадеждни агенти ги сортират в някакъв скучен и затънтен отдел, където или не вършат нищо, или им се дават само безумно скучни рутинни задачи, така че сами да се откажат и да напуснат. Да, ама някои не напускат. И когато се случва така, че от натопени те се превръщат в герои, никой вече не може да ни спре да им симпатизираме до дупка. Всеки държи в сърцето си една малка и вечно отворена вратичка за неудачниците, които са се издънили фатално по веднъж. Защото те са си такива едни истински, нормални хора с всичките им склонности да грешат и да объркват нещата, но също така да бъдат верни и отдадени на принципите си обучени професионалисти. И на всички ни става любопитено да видим на какво са способни те, а то може да се окаже нещо много. Да, опасностите за куците коне са същите, каквито са и за бързите коне от Риджънтс парк, затова няма да се учудвате, когато забележите с каква лекота авторът ги води до ръба, който съвсем нерядко коства живота на някои от героите. Но това само прави оцелелите още по-симпатични.

С доза нескромно пристрастие мога да заключа, че сериалът е брутално добър, и е един от малкото случаи, в които филмът е малко по-добър от книгата, по която е правен, Гари Олдман прави една от ролите на живота си, а характерната за автора смесица от опасности и хумор е уловена и акцентирана майсторски. Двата преведени романа се продават за нереалната сума от по 5 български лева, което дори не ми хрумва с какво нещожно нещо да го съизмеря, за да илюстрирам колко е нелепо евтино е.

Някои хора си организираха партита в средата на седмицата. Джаксън Ламб броеше жертвите в отдела си.

ps

В романа се разказва и за скалъпен случай на отвлечен младеж от пакистански произход, когото крайнодясна организация иска да екзекутира в ефир. Обаче всъщност не е за това. За куците коне е.

ps2

Честита ви 2025-та! Пожелавам ви да прочетете една книга повече от 2024-та!