четвъртък, януари 28, 2016

Сълзите на жирафа - Алегзандър Маккол Смит

Утрото е най-подходящото време, в което да се заловиш с решаването на някакъв проблем.

Втора великолепна книга със случаите на г-жа Рамотсве от Дамска детективска агенция №1 от Габороне, Ботсуана. Както помните от първата книга, г-жа Рамотсве се сгоди за г-н Матекони от сервиза и се канеха да заживеят мирно и щастливо. Последният обаче сега падна в плен на сладките приказки на стопанката на приюта, където доброволно ходи да им поддържа техниката, и се оказа лично оборудван с два броя сирачета за надомно отглеждане. А г-жа Рамотсве, понеже е стабиляга, изобщо не му направи проблем и ги прие в къщата си на  улица "Зебра драйв".

Дотук с личната история, защото като начетени крими-фенове добре знаем, че в класически добрите такива романи задължително освен разкриването на престъпленията, трябва да има преплетена и история с личните проблеми на героя, които да имат сходен нюанс. Да си отиват, да са от една гама с основното действие.

Та професионална ситуация за г-жа Рамотсве този път дойде от поръчката на бяла заможна американка, която продължава да издирва сина си вече 10 години откакто е изчезнал. Младо момче, което от идеалистични подбуди искало да работи в местна ферма, основана от други такива леко наивни новатори като него. Или както се казва в книгата, европейците и американците много обичат да дойдат и да ни казват как да правим това или онова. След някоя година им омръзва, те си тръгват и всичко рухва. Този път обаче са си тръгнали всички без един и Прешъс Рамотсве май вече знае защо и как.

И в тази книга пак личат характерните за автора човеколюбие, кротост и умиротвореност. Африка такава, какъвто бихме искали да бъде и нашият свят. Свят, в който прошката има ежедневно запазено място. Континент с излъчване като на детски спомен от безбрежна лятна ваканция. В който един детектив се чуди как да съобщи разкритията си на клиента, защото каквато и част да сподели, все ще има наранени хора.

Още за същата книга има в блога на Катрин.

- В днешно време много младежи искат веднага да се хванат с големите неща. Искат да тръгнат от самия връх, да вземат много пари и да карат големи мерцедеси.
...
- Колкото повече мерцедеси има в една страна - продължи линията на размишление маа Макутси, - толкова по-лоша е тази страна. Ако има страна без мерцедеси, тя ще е хубаво място. Сигурна съм.

2 коментара:

presly каза...

Аз първо гледах филма, а после четох някои от тях на инглиш, супер са. :)

Стоян Христов каза...

Пропуснал съм момента с филма, но иначе потвърждавам, че и на български също са супер.:)