Брулени хълмове - Емили Бронте

Как да не се подмами човек да я захване, когато още на първата страница се разбира, че романът разказва за съдбата на човек с неслучайното име Хийтклиф? (Чак накрая се сетих, че нарочно беше чужденец с неизяснен произход – редовите поданици на лъва и еднорога не правят така. /Тук клатя назидателно пръст./) И аз така си казах, не ще да е случайно, а пък то какво се оказа...

Имаше и мъдри слова в книгата:
- Не бива да лежите до десет часа. Най-хубавата част от утрото си отива дълго преди тоя час. Човек, който не е свършил работа за половин ден преди десет часа, рискува да остави недовършена работата за другата половина на деня.А имаше и откровено дърводелски авторкини решения:
- Ставай, проклета идиотко, преди да съм те смазал, та да се свърши с тебе!
***
Взех някаква книга и се престорих, че чета. Щом помисли, че съм потънала в четивото, тя започна отново да плаче мълчаливо. Това, изглежда, бе любимото и развлечение в последно време. (wtf???)

Такива и други подобни изказвания ми подсилиха впечатлението, че книги като тази са духовните и технологични предшественици на сапунените сериали и норте-американската категория „чиклит“. Светът се ограничава за по-лесно до две семейства от две съседни имения и се започват едни описания на душевния мир, основно на героините, а понякога и на героите, ако се случи да са от по-лигаво-лиричен тип.
Иначе имаше и добри (за мен, защото напоследък се преориентирам полека и аз) попадения с описанието с какви занимания може да си прекарва дните младежта в селско имение без електронните глезотии на цивилизацията. Разходки из полето, катерене по дървета, езда, лов, търсене на гнездата на яребиците, разменяне на литература с комшиите, бракове със същите и други подобни. А пък ако си имаха горките и езеро с гора и планина наоколо, щеше да им е още по-весело...

И един съвет – ако авторката не се беше занимавала с лигавото бръщолевене на женските персонажи, (изключая прислужницата Елен Дийн) книгата щеше да има още две достойнства – краткост и читаемост без лекарства против морзка болез.
Като цяло не е лошо да се прочете, но не бива и излишно да се бърза. Подходяща е за приспиване, ако сте на гости в плитката провинция и библиотеката в спалнята за гости не съдържа друга литератера, освен книги по неорганична химия, селскостопанска енциклопедия, том - от А до Й, и криминални романи от Агата Кристи, които знаете наизуст.

Empire Star - Самюъл Дилейни

Ще кажа странна история, за да не е нещо обидно.
Като цяло не ми хареса, защото ме подразни с неизпълнени обещания. Може и само на мен да ми се е сторила с трудна за проследяване сюжетна или идейна нишка, но според мен наистина си беше такава.
Имаше интересни хрумвания на автора като играта със симплекс-комплекс-мултиплекс тип съзнание и според мен можеше да им обърне още внимание. Както и на могъщите Lll-ове. Как така ще въвеждаш същество, което възстановява затрити цивилизации, а пък после го игнорираш в кьошето? Хареса ми и включването с мъките на собственика им. Малко сурово и необяснено стоеше, но все пак добро.

Или:
“The only important elements in any society are the artistic and the criminal, because they alone, by questioning the society’s values, can force it to change.”

Хаотичното скачане насам-натам из времето и пространството, уж в изпълнение на някаква много секретна и важна мисия, която самият герой не разбира, ми се стори обаче прекалено.
Скачаме някъде, там някакъв непознат ни казва една дума и си отива, а ние се напъваме да разберем какво ще рече пък това. И вместо да разберем, тръгваме в някаква друга произволна посока и там попадаме на друг случаен участник, който е също толкова мистериозно лаконичен. Всичко това би било прекрасно, ако завършекът обясняваше по приемлив начин всички загадки преди това. Да, ама не. Така историята на Jo и Lll-ове остана малко самоцелна и ми заприлича на редки бози от рода на “Алиса в страната на чудесата”, “Малкият принц” и “Вълшебникът от Оз”.

За поощрение давам “добър”.;)

Моят чичо Бенжамен - Клод Тилие

Попаднах на екземпляр с липсващи страници и петна от мухъл, иначе удобен джобен формат с финтифлюшки по корицата.
Бенжамен Ратери е лекар, бонвиван и ерген. Отдаден на свободната медицина (в един XVIII (?) век без осигурителни фондове) и приятната компания (добре подбрани приятелчета с вкус към дивеч и бургундско), успява да задлъжнее на всеки от сферата на услугите (любимо място ми е разплатата с шивача:). Житейската му философия не включва брак, а това амбицира скъпата му сестра (която в най-гневните си часове се заканва повече да не му глади ризите!)за търсене на жена. И всичко е уредено: бъдещият тъст - колега с шарлатански наклонности - предоставя с готовност пациентите, ловните терени и дъщеря си. Само че госпожица Арабела (шие гащи от дантела:) вече си има любим виконт, чието хоби са дуелите...

Тази история е поднесена по грузинска рецепта във филма "Не тъгувай".

Дворянско гнездо - Иван Тургенев

В началото щях да напиша колко е странен и муден Тургенев. После обаче се замислих (случва ми се понякога) и установих, че всъщност той си е съвсем нормален, че животът наистина е такъв, а разните “остросюжетни” фантастики, които чета и потресаващи кино трилъри-четирилъри, които свикнах да гледам, са само изключения, случайни бързеи в иначе спокойния поток на действието из що-годе познатата ни вселена.

Тургенев представя една по-мухлясала страна на руското дворянство, която не е само бързи коне, ловни кучета, беседки, самовари и млади влюбени, които си рецитират поезия на французки.
Много ме впечатли и епилога, който представяше какво се е случило осем години след описаните в романа събития. Кратката форма, младостта и кипящият живот много ясно контрастираха със същинския роман и оставяха някакво оптимистично настроение, което дори може да мине за някаква форма на хепиенд.
Приятна книга, която може да се чете месеци, без да се налага, когато я отвориш за пореден път, да се връщаш назад, за да си припомниш какво беше станало последно. Успокояваща, познавателна, а може би и поучителна. Дори смея да допусна, че би се харесала предимно на дамската част от феновете на руската класика.

п.п. Силно се надявах да ви хвана неподготвени с този автор.;)