сряда, юли 23, 2008

Лабиринтът на отраженията – Сергей Лукяненко

“Дълбина-дълбина, не съм твой, пусни ме, дълбина…”

Е, след като няколко души ми се учудиха, че продължавам да не съм чел нищо от Лукяненко, рекох да си наваксам. Прочетох “Лабиринта” за една нощ и един ден, не непрекъснато четене, разбира се. Което е доказателство, че е увлекателна. Имах спешна нужда от доза рязка оригинална мисъл, от бързина, от изненадващо действие. Опитах с някаква гоа – нищо. После опитах с Лукяненко и сега очите ми пулсират навътре, а съдържимото на главата ми е като разварена чорба. Зареден съм с оригинални теми за размисъл за дълго.

Имаше може би малко повече описанията на пейзажи, от кой прозорец какво се виждало и тям подобни. Те може би ще са много полезни на режисьора, който се наеме да филмира тази прекрасна книга, но аз нямах нужда от тях. Аз исках повече скорост, повече бой, още хитри оръжия. Аз мога да ги поема, няма да ми се преситят сетивата, защо ми забави действието, а Сергей? Дай си ми битките на борците за свобода с неизвестното, които исках и с които така добре набираше скорост! Очаквах главния герой да си изпати и в реалния свят, но не би. Със сигурност не се зарадвах, когато авторът отказа да ми обясни в прав текст какъв аджеба е Неудачникът от 33то ниво, излизайки ми с разни нелепи аргументи, че не било важно той какъв е, а какви са тези, които задават въпроса. Айде бе, той нека ми каже фактите, пък аз ще си преценя кое е по-важно…

Книгата всъщност е доста хуманна за киберпънк и може би като такава повече ще се хареса на читателките и дечурлигата-геймъри.

Въпросът колко е добра книгата може би обаче не трябваше да си го задавам. Защото при сравнение с досега четени от мен титани на киберпънка, Лукяненко ми идва малко по-лек. Преди време казах някои може би остри думи за “Снежния крах” на Нийл Стивънсън. По открития и прозрения обаче се оказва, че той е леко, но забележимо по-напред от Лукяненко или поне в тази книга. По динамичност на разказаното – също. А пък за бащицата Гибсън да не говорим, в жанра с него май никой не може да се мери. :)

Струва ми се, че пак прекалих с укорите, и то съвсем несправедливо. Почти всякакви критики ще бъдат приети със сведено чело. Какво да направя, като първите ми впечатления са най-често за това, което ме е подразнило, защото разваля съвършеното четиво? А книгата всъщност е много, много хубава!

Първото цитатче е буквално “ключово” за мен:

“— Льоня… а ти имаш ли цел в живота? Каквато и да е? Не става дума за кражбата на някоя хилядарка в зелено или за купон с приятели в някой ресторант, а точно за Цел?

— Имам — честно си признавам аз.

— Тайна ли е?

Замълчавам за миг.

— Знаеш ли, ще ми се, когато се прибирам у дома, да не ровя за ключове из джобовете си.”

А второто е за това кои книги си струват като илюстрация защо и тази е сред тях:

“Изплащали са се преди всичко онези книги, които са съдържали ненормално усложняване на информацията. Не говоря за справочниците, отразяващи известните и предимно излишните знания, а за книгите, пораждащи нова етика и разбиране за света. Те започвали да оказват влияние върху живота на хората, да водят до ентропия, да рушат.”

И още няколко прочита, от които повече се разбира за какво се разправя в книгата и кой е авторът.

12 коментара:

Анонимен каза...

Ами mindset, затова така си я хванал. За мен това беше единствената книга, която съм чел от край до край на руски, с речник в ръка, и никога няма да забравя чисто разтърсващите моменти, на които се набивах.

Харесвам, че нашият е beyond Neo, че има дебелия врат на вълка, притежава иронията на Иванушка Глупака, носи винаги в себе си болката ("и тогава остава само болката" - Алф) и съвсем честно я оставя при първа възможност.

Може би значение има и това, че като симпатия, разбиране и схващане към "руското" съм една идея пред теб. Тва последното май не носи смисъла, който искал да вложа, но няма да е първица.

Хубаво е, все пак, че си намерил време да прочетеш книгата. Когато имаш още, прегледай и другите.

А

Анонимен каза...

Забравих да кажа, че първият цитат е наистина добър и има диаметрално противоположен смисъл, ако думата "цел" се замени с "мечта". Направи ми впечатление, защото едно време се гласех да драскотя по темата.

Интересно ми е, на руски как са тези две думи, дали не е имало нещо изпуснато или недооценено от преводача (макар, че моята оценка е много висока и по този параграф)

А

Стоян Христов каза...

Всъщност романът ми хареса много повече, отколкото личи от написаното от мен. Често пъти така се получава. Не знам защо не успявам да засиля хубавите краски, а все лошите... Сигурно е защото не го мисля много, ами сядам и надрасквам първото, което ми дойде да акъла.

Поздравления за прочита с речника! Аз още не съм се осмелявал да чета цяла книга на руски. (Или пък на друг чужд език с речник.) Аз също много се радвам на "руското", особено когато си личи през превода, макар да не мога да се похваля колко съм напред или назад във "филството" си към тяхната култура и мироглед.

На български книгата е преведена от Васил Велчев и то наистина много качествено.

Ето и ти оригиналната реплика:
"- Леня... Элениум... а у тебя есть в жизни цель? Хоть какая-то? Не своровать тысчонку-другую долларов, не повеселиться в ресторанчике с друзьями, а именно - Цель?
- Есть, - честно говорю я.
- Это секрет?
Молчу секунду.
- Знаешь, я хотел бы приходить домой и не доставать из кармана ключи."

alvin каза...

Още не съм го чел този човек. Ама аз напоследък съм толкова зле, че.. :)))

Зонко, бирата, амбъра? Кога?

Стоян Христов каза...

Нищо, ще си наваксаш, хубава е книгата.;)

За бирата аз винаги съм готов и отдавна се ослушвам, обаче трябва да се обърнеш към посредника ни.:) Мен в понеделник ме няма, ама от вторник съм в София. Като решите, обадете се - мейл, кю, телефон...

alvin каза...

Хау

hazel каза...

Страхотна книга, те с "Линията на бляновете" ме "хванаха" повече от Патрулите, незнайно защо. И аз така я четох, на един дъх.

Нищо руско не забелязах в нея, а търсих. Назад съм с великата руска литература, явно е време да препрочета "Братя Карамазови".;)

Стоян Христов каза...

@haz
И аз чух хубави работи за "Линията на бля(д?;)новете" и освен да взема да се пробвам през август. То и без друго лятото си е в разгара, що човек да не се отцепи с доза качествен киберпънк?:)

Може би руското в книгата е прекалено съвременно и затова не бие на очи и изглежда интернационално? А за особеностите на националната руска душа се обърни към Амбъра. И аз не съм достатъчно навътре в материята, макар да ми се ще.;)

Анонимен каза...

Ех, бедни, бедни Панагюрски, защо не остана там при Гредетин... :D

Иначе серията за "Патрулите" получава от мен около 7.43 пъти по-висока оценка от "Бляновене". Но най-вече препоръчвам да минеш първо през "Фалшивите огледала".

Сега се чудя защо не намерихме време да я изкоментираме?

А

Flight каза...

засилих се да цитирам любимото ми стихче от книгата, но май се сетих, че е много вероятно да е някъде във втората книга, или просто да не го намирам в момента. Прочети "Огледалата", докато първата ти е прясна още в главата :)

Аз си я спомням покрай това къде я четох- на върха на една планина, на пейка под уличен фенер, докато един среднощен вятър ми виеше в ушите. Няма такова усещане- алтернативните реалности в битка срещу вятъра, трябва да опиташ, ако можеш ;)

Flight каза...

.....мда, намерих го, ама наистина е в края на втората книга, така че ти ще го цитираш скоро ;) (надявам се де)

Стоян Христов каза...

@амбъра
;)

@ариенката
Ще внимавам много за Цитата, когато настъпи денят на четенето.:)