Дивна - Светлини сред сенките

По препоръка на Калин се нахвърлих на този роман и бях приятно изненадан, че заглавието всъщност е женско име. Обикновено такива думички ме дразнят в желанието си да извеждат напред "красотата на българското", каквото и да значи това. А пък на жените им са простени някои неща.:)

Не бях чел предварителна информация, нито уводи. Обичам да съм максимално непредубеден. Така се оказа, че срещу тирето след заглавието няма име, защото всъщност авторите са много - учениците от клуб "Светлини сред сенките" в Казанлък. Ако се погледне от този ъгъл - упражнение по писане за младежта - книгата заслужава поощрение. В крайна сметка и това е умение като всяко друго и то се култивира чрез тренировки.

Иначе историята ми заприлича на нещо като "побългарен космически Хари Потър", което макар в моите уши да звучи като комплимент, не е задължително да съдържа достойнствата на трите думички в кавичките. Защо съм така критично настроен ли? Ами защото ако трябваше да давам оценка, както правят някои други блогъри-книжари, тя никак не би се харесала на чувствителни деца в ученическа възраст, които са дали всичко от себе си, за да напишат интересен роман с всичко, което ги вълнува. Мда, това, което е всичко за едно дете, може да бъде малко и дори може би скучновато за един възрастен.

Ето някои дреболии, които ми се набиха на очи. Не знам колко са важни по принцип, но на мен ми създаваха впечатление за лека прибързаност, компромиси в групата на авторите и може би различна представа от моята по въпроса какво трябва да съдържа роман за подрастващи.

- Оригинални хрумвания - има ги много, просто ми е грях на душата, че не си ги отбелязвах, за да ги цитирам;
- Езикът - може би твърде младежки на места и за някого, но на мен като цяло ми хареса;
- Намеците за достойно представяне на България сред интернационалното общество на бъдещето не бяха чак толкова много, но на мен пак ми идваха в повече. Айде без Руфинка, Перперикон, Жоро и кавали, а?:)
- Рисунките! Предполагам, че авторите са ги направили сами и за тях са доста ценни, но... те всъщност не илюстират нищо от действието, не помагат на читателя да разбере историята и не я обогатяват. Не казвам, че някои от тях не са хубави, но просто са там без никаква връзка;
- Имената Колин, Ник, Питър ми звучаха като Иван, Иван, Иван. Не може ли някое по-завъртяно, та да го запомниш даже и да не искаш? Останалите имена са жестоки!
- Богатите и образованите искаха свобода. Бедните и невежите търсеха „любов без последствия“. Искрено ми хареса.:)
- Малко се прекалява с повтарянето "най-големите". Аз също го използвам, дечурлигата около мен - също, ама не и чак в такива дози. Освен "най-голям" да има и други думички и други степени, просто за да не тежи;
- Каруцарският речник на учителите беше като от филма "Вчера", което не е особен комплимент, защото книгата не се цели в пародиране на институцията. Това насилствено опростяване на образите на хора, за които не ни изнася да ни превъзхождат, е доста наивно и обикновено звучи недостоверно;
- Освен "Вчера", видях паралели с "Хакери", "Хари Потър" и "Играта на Ендър";
- Романът може би не е лошо да има по-компактен вид, в този на мен ми дойде много разводнено;
- Много отвлечени твърдения в обикновени диалози, хората не говорят така, а само се уморяват да го четат;
- Децата са с доста елементарни характери, говорят много, не казват нищо конкретно и лесно се дразнят, сърдят и отклоняват от темата, вниманието им не се задържа върху нищо продължително време;
- Без цигари, алкохол и сексуални намеци в детските книги, повтарям - абсолютно никакви, за това съм непреклонен;
- Силно начало, заинтригува ме, а после дойде по-отегчителната среда на романа;
- Здрав конформизъм сред децата, не съм сигурен, че е добре да се поощрява:)
- Прекалено много имена на хора, които практически нямат никаква роля в повествованието - това само изморява читателя;
- Историята, а аз много държа на нея, нямаше особено завършен вид. Едни деца отиват в едно училище и там не се случва нищо различно от това, което се случва във всички нормални училища. Няма значение, че това е просто първа част, на читателя трябва да му се даде нещо интересно и непознато, иначе как ще го накарате да прочете и втората книга, нали така?

Всичко това обаче са маловажни дреболии и отразяват единствено едно добронамерено лично мнение. Не е нужно в тях да се търси нещо повече. Изключително съм благодарен на Калин за предоставената книга, която беше истинска находка от гледна точка да се запозная с това какво биха написали група деца-ентусиасти. Опасявам се единствено да не си създам лошо име сред хора (познати или не още), които уважавам. Опитът на всички замесени със сигурност заслужава поощрение и може би още 1-2 редакции, които да гледат не само за пропуснати запетайки.