Александър МакКол Смит е роден в тогавашна Родезия, сегашно Зимбабве. Като юрист няколко години предава право в университета в Габороне (Ботсуана) и е написал единствената правна книга досега в историята на местното правораздаване. Настоящата книга обаче е силно художествена и разказва пак за Ботсуана, само че за случаите на една предприемчива дама, която решава да открие детективска агенция – Прешъс Рамотсве. Не е ли провокиращо? Кога сте чули изобщо нещо за Ботсуана, освен, че тази година за пръв път се класираха за финалите за Купата на Африка, където всички ги биха като маче у дирек?В случките криминалното наистина го има, но то не е определящо. Надделява начинът на живот на местните, как разсъждават, какви са им важните неща в живота и как на този фон се разрешават заплетените ситуации с неверни мъже, изчезнали деца и други разни загадки. Историите са разказани по толкова максимално автентично африкански начин, колкото изобщо може да прецени европейското ми съзнание. Струва ми се, че само англичани (а вече и шотландец) могат да пишат толкова „африкански”.
В един от случаите на ма Рамотсве й се наложи да ходи до бушмените по периферията на Калахари. Нали помните оня вечно усмихнат симпатяга с шишето от „Боговете сигурно са полудели”, който говореше някакъв странен език, съставен от цъкания и подсвирквания? Е точно там и при такива хора се развиваше действието.:)
Леко ми погъделичка вниманието това, че на български обръщението mma (госпожа, жена, в книгата се среща повсеместно) е преведено като маа. Е кое е истината, кратко или дълго „а”? Проверих в компетентен ботсвански източник и се оказа, че недоразумението е при нас. По-долу можете да чуете как звучи "Dumela Mma!" или „Здравейте, госпожо!” на сетсвана:
