Неочаквано за мен (след няколко прочетени негови книги) се оказа, че Артър Хейли бил англичанин. Това няма почти никаква връзка със сюжета, с изключение може би на момента, когато действието и парите на американския фармацевтичен концерн се отклониха за малко до Англия, където си създадоха втора лаборатория за коректив и разнообразие. От логиката на историята не стана ясно защо е нужно да бъде точно там, но явно човекът си е имал симпатии. Както и да е, това са дреболии.
Романът е от 1984, т.е. след другите големи заглавия на автора ("Хотел", "Летище", "Колела"), и странната му за мен постройка явно не се дължи на писателско неумение или непознаване на похватите за писане на трилъри. Действието тук върви плавно, напредва постепенно и без особени изненади. Все едно разказва за живота и развитието на кариерата във фармацевтичния бизнес на истински, нормален човек, а не за измислената г-жа Силия Джордан.
Както е обичайно за Хейли, романът има и известна образователна стойност. Тук хронологически проследяваме развитието на фармацевтичната индустрия, тази рожба на втората половина на 20ти век, която днес върти обороти вероятно съизмерими само с тези на автомобилната или оръжейната индустрии. Нови лекарства, стадии на разработване, колосални разходи, изпитвания, странични ефекти, пускане на пазара, регулаторни органи, изтегляне от пазара - има какво ли не. Проследяваме как почти еволюционно са възникнали лекарства и механизми, които днес имаме за даденост.
Езикът е обикновен, да не кажа прост. Явно дългите изречения с финтифлюшки от изискани думички не са непременно задължителни за всеки английски автор. Не правят впечатление оригинални фрази, сравнения или термини, но това не е фатален недостатък, щом историята е интересна.
Някъде пишеше, че Хейли отделял за всяка своя книга по година до година и половина, за да се подготви по темата. Не е чудно, че после романите му са компетентно написани, сякаш от професионалист в дадената сфера.
Езикът е обикновен, да не кажа прост. Явно дългите изречения с финтифлюшки от изискани думички не са непременно задължителни за всеки английски автор. Не правят впечатление оригинални фрази, сравнения или термини, но това не е фатален недостатък, щом историята е интересна.
Някъде пишеше, че Хейли отделял за всяка своя книга по година до година и половина, за да се подготви по темата. Не е чудно, че после романите му са компетентно написани, сякаш от професионалист в дадената сфера.
Не личи художникът да се е затруднил много с корицата, може и да му е отнела около 5 минути преди заспиване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар