Кралят на зимата - Били Стефанов

Били Стефанов е млад автор, тази книга е първият му фентъзи роман, а може да се каже и сбъдната мечта. Повече за Били и неговия роман можете да прочетете в блога му.

Романът вероятно може да се определи като класически екземпляр от типа меч&магия. Норсевите (north и север, двойно, да е ясно) са яки, грамадни и огромните им оръжия не знаят прошка. Обаче не така опасни изглеждат те, когато срещу тях се изправи ужасната некромансърска магия на вещицата Кела, която има поставена специална задача. Ще може ли нещо да й се противопостави? Какво ще се случи с малцината герои, на които спонтанно започваме да симпатизираме? Защо и как ще се променят съдбите и характерите им? Злодеите раждат ли се или обстоятелствата ги правят такива? Може ли човек да се спре, когато веднъж е тръгнал по наклонената плоскост на злото?

Дори и непрофесионално око като моето беше в състояние да забележи, че това е творба-дебют с всичките бонуси и ограничения на понятието. От една страна я има свежата мисъл, която още не се е изчерпала от писане на безкрайни поредици, от друга страна липсва и школуваното писане, с което от една първоначална идея може да се стигне без проблем до вече споменатите безкрайни поредици. Компетентна коректорска и редакторска намеса е нещото, което видимо липсва, и което би подобрило още повече нивото на романа. И от самолет се вижда какъв мащабен щорм е бил в главата на автора, въображението му е завихрило няколко разновидности злодеи и пострадали от злодеи в разпознаваема структура, която ни води към еднозначна развръзка. Не са много фентъзитата, в които добрите губят с нокаут, а злото тържествува. Е, за финал имаше успокоителен намек, че вероятно това няма да е всичко, но все пак...

Всички достойнства на историята обаче биха могли лесно да бъдат пропуснати, ако човек още в самото начало се откаже да се бори с вадещи очите отделни елементи като неподходящ изказ на места, отнесени размисли на героите, които не допринасят с нищо към действието или атмосферата, а липсващите запетайките и пълен член пък са най-дребното, което не подобава на сериозно издаден роман. Но къде бихме стигнали, питам аз, ако не поощрим начинаещите автори, които имат хъса и смелостта да премерят сили с най-добрите на любимото си поприще? Когато никое издателство не смее да те подкрепи, когато си сам срещу пазара? Можете ли за миг да си представите колко трудно е това? Може въпреки съвпадението на инициалите Били Стефанов да не пише като Брандън Сандерсън, но все трябва да се започне отнякъде, нали?:)

Неочаквано за мен се оказа, че доста хора вече са прочели и коментирали книгата, като например Петър, Ради, My fantasy experience, Делиян, Донко и много други.

Успех, Били, и до нови срещи!:)