Когато се чете по задължение, това е една скучна и неразбираема книга. Твърде стара, наивна, недостоверна, на всичкото отгоре написана на толкова стар български, че никой нормален човек не може да го прочете. (Който не вярва, да кликне върху картинката и да се пробва.)
Тези дни попаднах на прекрасно направена аудиоверсия и реших да й дам нов шанс. Защо аудио? Защото самият автор си го е написал в предговора: Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български...
Оказа се, че още по-голяма част от ореола е опадал, докато съм се превръщал от дете във възрастен.
Оказа се, че още по-голяма част от ореола е опадал, докато съм се превръщал от дете във възрастен.
Прави са хората, които са преценили, че е крайно време да се премахне това четиво от задължителната учебна програма по литература и да си остане само в тази по история. Тази книжка си е имала своята безспорно важна роля, но това е било преди два-три века. Изслужила си е службата и нека да я оставим на спокойствие и на вниманието само на крайно отдадени изследователи. За какво може да послужи тя днес на обикновения човек? Да ни изненада с информацията, че българите са имали своя държава, царе и военни победи? Че това го знае вече всяко дете и то от по-достоверни източници и с повече подробности. Дори от вестниците и телевизиите ни заливат ежедневно с доволно много излишни (псевдо)исторически сензации. Защо не се обърнем като нормални модерни хора предимно към настоящето и бъдещето? Не съм съвсем сигурен за някакви днешни ползи от такъв текст, обаче пък ми направиха впечатление някои по-забавни страни в тогавашната лексика, които днес изглеждат смешни. Само заради тях пак не си струва да се чете цяла книга, но пък "повдигат" настроението.:):)
Цар Лев повдигнал война срещу България, но не могъл нищо да успее.
***
Симеон Лабас пак се повдигнал и разорил гръцката земя.
***
Гръцкият цар Никифор Урания се повдигнал с войска срещу цар Самоил, надвил и го ранил в сражението.
***
Повдигнал се един овчар на име Лаган. Станал воин, след малко време станал барон на Константина.
***
Сърбите по това време държали римската ерес.
***
Така и сърбите, които са поданици на турчина, са много по-прости и по-бедни от българите.
***
Турците избили многоброен български народ по градовете заради християнската вяра, но хората поради простота и безгрижие не описали страданието им.
***
Така Симеон Лабас с божия воля сторил много пакост на гърците и постоянно воювал срещу тях. По-късно тръгнал срещу хърватите. В това време се разболял от стомах и умрял.
***
Никифор му отговорил: „За честта на гръцкото царство не мога с такъв непотребен народ да правя война и крамола.“
***
Но свети Кирил и Методий по-късно били поставени за епископи на славяните в Морава, не сръбската Морава, която тече през Шумадия, но друга Морава, при Окиан-море, което се нарича Балтинско море, при Брандибур.
***
Но свети Кирил и Методий по-късно били поставени за епископи на славяните в Морава, не сръбската Морава, която тече през Шумадия, но друга Морава, при Окиан-море, което се нарича Балтинско море, при Брандибур.
2 коментара:
Да, в книгата има и много исторически грешки заради малкото източници и познание, до което е имал достъп Паисий Хилендарски в онези робски години, но в книгата има и много непреходни думи и истини.
Паисий Хилендарски е значима историческа личност в българската история.
Тоест има голям смисъл да се познава живота и творчеството му – и от езикова, и от литературна, и от родова, и от историческа гледна точка.
Може би е по-смислено книгата са се изучава в часовете по история и там подробно да се обяснява, кое от нея е исторически достоверно, кое е груба грешка заради незнание, кое все още не е напълно изследвано. Бедата е в това, че часовете по история са много малко и в тях няма предвидено време за подобен интересен разбор и анализ на книгата.
Ето няколко интересни цитати от книгата:
„Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю.
[...]
За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език.
[...]
Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!
[...]
О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
[...]
Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никакви придобивки от гръцката мъдрост и изтънченост?
[...]
Тук във войната те победили, отново влезли в оная земя и се заселили край голямата река Болга, която тече от юг към север през Московската държава и се влива в Окиан-море. Поради тая река Болга, се нарекли болгари – и до днес – и били в оная земя много години и времена до 328 г. от рождество Христово.
[...]
Ония българи, които останали в Панония заедно с маджарите, вдигнали война и крамоли при избора на нов крал. Българите не искали да имат крал от маджарския народ. Затова маджарите се вдигнали срещу българите. били твърде много и изгонили всички българи от Панония, т.е. Банат, Панония и Срем. Тия българи, девет хиляди, се вдигнали и отишли при крал Догобарда, поискали място да се заселят там. Той ги измамил, пръснал по чужди домове, заповядал на своите и ги избили всички за една нощ с жените и децата им. Другите от тях имали за свой княз Алeцека, отишли при краля Грималда и измолили място да се заселят там. Той им дал място и се населили край Бяло море. (Грималди е в днешна Италия, но останалото от този пасаж доколкото знам е вярно.)
[...]
Гръцкият цар Константин събрал голяма войска и я изпратил в България под началството на някой си генерал Фока. Когато гърците и българите се срещнали, В боя гърците надвили българите и българите почнали да бягат. Когато Фока се уморил в боя, оттеглил се сам при един кладенец да се разхлади. Конят се изтръгнал от неговата ръка и побягнал назад към войската. Когато гърците видели бягащия кон на Фока, а за самия Фока не знаели къде е, настъпило голямо смущение. Симеон бил в една гора близо до тях, гледал всичко, що се вършело, събрал, колкото намерил от своята войска, смело нападнал гърците, победил ги и ги разгонил, Фока едва успял да избяга в Месабрия и да се спаси. Затова станало в Цариград голямо междуособно смущение поради това дело. Симеон се възгордял от победата, пак пристигнал и обсадил Цариград. Но онзи Фока пак дошъл с нова войска и прогонил Симеон от Цариград. [...]"
.....
В тази книга има много-много смислени думи, ала ние твърде слабо познаваме историята и езика си и заради това твърде малко разбираме. Това е по-скоро наша грешка, а не на книгата, която е писана без финансова подкрепа и национална подкрепа, и в робство.
Благодаря за подробния коментар! Страхотно е, когато започнат да събират мнения и аргументи и то подкрепени с цитати.:)
Публикуване на коментар