понеделник, юли 23, 2018

Приказки - Александър Пушкин

Друго пътешествие този месец ме изстреля към неподозирани места в руската шир, където освен мачове от световното и безаналогова техника, са оказа че има и друго.

И понеже с предишното пътешественическо книжно предизвикателство с мускетарите видях доста зор с обема, реших да не се нахвърлям примерно на "Война и мир", а леко да си отдъхна с нещо кратко. Така четенето на четири приказки сред жегата на каменния Петербург ми дойде бир таман. По принцип имам силни предубеждения към мерената реч, а в частност към приказката за рибката и неизлечими травми от назубрянето й наизуст в четвърти клас, но чисто по християнски реших да дам още един шанс за поправителен на Пушкин и не сгреших. Приказките се оказаха много приятни.
  • Приказка за цар Салтан, за неговия син, славния и силен княз Гвидон Салтанович и за прекрасната княгиня Лебед. (Тук заглавието ме отменя и ми спестява почти изцяло усилията да казвам кои са героите, какви са отношенията помежду им и какво ще стане накрая.)
  • Приказка за рибаря и златната рибка. (Рибешката история за мен вече няма зловещ привкус и ужасът от изпитването е изличен. Остана само поуката какво се случва на алчните бабички, както и защо не трябва да се уйдисва на всяка женска прищявка.)
  • Приказка за мъртвата царкиня и за седемте юнаци. (Тази беше по-скучна.) 
  • Приказка за златното петле. (Не бъдете неблагодарни, защото това не води до нищо добро, и внимавайте на кого какво обещавате.)

2 коментара:

Анонимен каза...

А приказката за 12-те месеца прочете ли я?
Като малък, тя ми беше сред любимите. Има и много хубав анимационен филм правен по нея някъде през 60-70 години, на вече почти древния XX век.

ВЪЗРАЖДАНЕ
Художник – варварин със четка груба,
с картина гениална си играй,
над нея, в своето изкуство влюбен,
рисунка беззаконна той чертай.

Но след години тия чужди краски
като мазилка стара падат там
и гениалната картина е без маска -
в предишната си хубост блясва тя.

Тъй също заблужденията чезнат
от моята душа във съсипни -
във нея образи за миг възлезнат
от чисти първоначални дни.
Александър Сергеевич Пушкин, 1819 г. - превод Людмил Стоянов

Четох това и няколко други негови стихотворения в началото на тази пролет.
http://trakietsadobri.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/04/09/iz-izbrani-proizvedeniia-ot-aleksandyr-sergeevich-pushkin-to.1603038

Стоян Христов каза...

Друго не съм чел сега, само тези четирите, които съм споменал в текста, но явно има още какво да се пробва от Пушкин.:)