Списъкът „Октомври“ - Джефри Дивър

Изобщо кой е наясно със себе си, преди да навърши трийсет?

Кое е най-характерното за тази книга? Тя има необикновена постройка - разказва се отзад напред. В първия, втория и (n-1)-вия момент това е изключително дразнещо, защото, за да разбереш мотивите за действията на някой човек, трябва да знаеш какво му се е случило, за да реагира така, нали? Е, тук няма как това да се случи, защото първо прочитате финала на действието, после действието от преди един час, после от по-предишния и така до последната глава, с която всъщност започва историята хронологически. В един момент на четенето обаче авторът много умело контрира радостта, че вече горе-долу сте схванали какво се случва, с нови факти, които обясняват събитията по съвсем различен начин. Обрат и изненада? О, да, и то какви! Точно този финт е голямото умение на Джефри Дивър и трябва да му се признае, че го е направил адски добре. Това прави историята още по-интересна и дори след последната страница те кара да се върнеш в самото начало на книгата, за да си припомниш как завършва в светлината на новите обяснения на действието.

Светът на Джефри Дивър ми хареса, интересен е и вероятно в други негови книги може да се проследи още от него, защото явно го познава добре. Това е Ню Йорк с трафик по авенютата, заведения, миризми, полицаи, престъпност, яхти с нова тапицерия, индийци, геймъри, инвестиционни фондове, източноевропейски перачници за пари... Ню Йорк, който може би вече бих искал да видя.

Стегнато и дори доста напрегнато действие само в рамките на три дни. Добре написан роман, твърде добре. Без да мога да кажа дали благодарение или въпреки нестандартната си постройка, която през повечето време дразни и радва чак в последните страници.

пп.

Забравих да кажа, книгата разказва за отвлечената дъщеря на главната героиня, която трябва да осигури половин милион долара откуп и един таен списък на 32-ма души, който да открадне от офиса на мистериозно изчезналия си шеф. Отчаяната жена е преследвана от похитителите, други кандидати за списъка и полицията, която пък гони шефа й. Или поне за известно време е така.:)

Животът може да бъде разбран само като се върнем назад; но трябва да се гледа напред.

Сьорен Киркегор

***

Тя не слушаше много съвременна музика, поп — изобщо. Обичаше класическа и джаз. Много от изпълнителите на стари сантиментални шлагери и кабаретни парчета. Синатра, Каунт Бейзи, Нат Кинг Коул, Розмари Клуни, Дениз Дарсъл.

***

Габи отвори чантичката си. Кеплър забеляза кълбо прежда, синя и зелена. Спомни си, че тя се успокоява с плетене. Отначало му се беше сторило странно, но пък той си губеше времето с „Енгри бърдс“ и судоку, и да, с гледане на голф.

***

Репутацията бе нещо излишно. Като похвалите, обидите или спортните трофеи от гимназията.