Безсмъртната смърт (Земното минало 3) - Лиу Цъсин

"Земното минало" е доста мащабно произведение, като теми, герои, фантастични допускания, философски проблеми и предложени решения и най-вече като време. Вероятно с пълно право може да бъде наречено епос. Действието прескача през различни епохи, героите се хибернират и пак се съживяват, като някои от най-главните действащи лица доживяват до дълбока старост. А други - не. Ако си мислите, че "Фондацията" на Азимов е подобен епос, само подръжте бирата на Лиу Цъсин и гледайте какво може.

Какво се случи в третия том? Имаше доста обрати. Ло Дзи смело извъртя чудесен покерджийски номер на трителяните във втората част, но после те пък му го върнаха. Низвергнатите бегълци върнаха топката във владение на човечеството и трителяните запрашиха в неустановена посока завинаги. Новата главна героиня (за близо 800 страници така и не ѝ запомних името), която наследи Ло Дзи, беше основната фигура и покрай нея заподозрях, че действието във всяка от трите книги прилича на главния герой там. В първия роман това беше бабата предателка, която забърка цялата каша от омраза и наранено его, във втората Ло Дзи мъжки окачи съдбата на света на кантар, зареден с тротил, а в третата мацката, която завинаги остана на трийсет, демонстрира ин-началото, женственото, грижовното и майчинското, което затри всичко. 

Като цяло останах много доволен. Не в превъзходна степен, но наистина много. Хареса ми как смело борави Лиу Цъсин с всичко, как опровергава и най-бруталните си допускания с още по-жестоки. Какво има да жалим за човечеството, защо да се самозалъгваме, че в една вселенска тъмна гора ние изобщо имаме някакви шансове в ситуации 1:1? 

Много съм щастлив, когато успея да завърша някаква поредица или поне трилогия, както сега. Казвам си, че вече мога да съм спокоен, и това съм го отметнал и най-важното - няма повече. Повече са може би само двата филма - китайски и американски, на които мисля да дам шанс в някоя дъждовна есенна вечер. Мисля си, че ще им подхожда.